Барт Муярт, който беше специален гост на Софийския литературен фестивал, е носител на наградата „Астрид Линдгрен“, най-голямата за детска литература, а романът му „Всички днес се казват Сори“ е отличен с престижната фламандска награда „Сребърното перо“. Изданието е на „Изида“, а преводът – на Анета Данчева-Манолова.
Бианка е момиче с указания за употреба, които постоянно се променят – поне така твърди майка ѝ. Баща ѝ пък я смята за неуправляема. Освен това, решил е той, ще бъде по-лесно Бианка да прекарва не всеки уикенд с него и неговата Крус, а всяка втора седмица или пък всяка трета. Така вероятно иска и Бианка, мислят всички.
Център на вниманието у дома е Алан – малкият брат на Бианка, чието сърце е само наполовина, но пък лудориите му с приятеля му Джаз са двойни.
А самата Бианка? Тя не казва нито дума. Предпочита да си стои заключена в стаята или да ходи на необикновените си „разходки“.
Всичко се променя, когато един горещ августовски следобед момичето заварва в техния хол да пие чай Били Кинг, нейната любима актриса. Сега Бианка е достатъчно смела, за да вземе решение.
Какво значи да си трудно дете? Защо трябва да вгорчаваш живота на другите? Защо не се опиташ да ги разбереш и пръв да протегнеш ръка?
Проблемът е, че когато си гневен, взимаш лоши решения. По-късно съжаляваш за тях. Дали обаче е лесно да кажеш, че съжаляваш, и да се извиниш?
ARTDAY.BG
