Той безспорно е от най-великите писатели. От онези, които четеш и препрочиташ с неподправено удоволствие и извън задължението да поддържаш интелектуалното си ниво. Него читателите го обичат. Заклетите киномани пък гледат отново и отново филмите, адаптирани по романите му.
Труман Капоти се сбогува с живота на днешния ден, 25 август, през 1984 година. Миналата година прахът му бе продадена на търг в Лос Анджелис за 45 000 долара. В наддаването участваха купувачи от Русия, Южна Америка и Азия. Дори този странен факт е достатъчен, за да разберем колко обичан и ценен е Капоти.
Идва на бял свят с рожденото име Труман Гарсия Капоти на 30 септември през 1924 година. Творбите му са световноизвестни, заслужено признати за класика. Най-известните му произведения са „Хладнокръвно“, „Закуска в Тифани“ и „Музика за хамелиони“, но и останалите му романи (повече от 20 на брой) и пиеси си заслужават до последната точка отделеното време да бъдат прочетени. Защото при Капоти всяка дума е наслада.
Очаквайте повече подробности за живота на писателя съвсем скоро.
Днес отбелязваме паметта на автора с парафрази по цитати от „Закуска в Тифани“:
Всяка жена би могла да „преспи“ с непознат, който ѝ плаща за това. И ако се самоубеди, че е влюбена или прави това в името на нещо по-голямо, престава да има скрупули за себе си. Такава е философията на жените в безизходица.
За да живее добре, човек трябва да е честен. Независимо какъв е, трябва да е честен. Не според Наказателния Кодекс. Честен пред себе си. Не можеш непрекъснато да се самозалъгваш. А ако повярваш на лъжата за себе си, значи е време да посетиш психиатър. Човек може да живее с рак, но не и с със собствената лъжа за себе си.
Истинските приятели често се разбират без думи и в отношенията им няма състезание, няма конкуренция.
Психично здравият човек приема дефекацията и говоренето за екскрементите спокойно, като част от човешката същност. Лицемерите налагат табу на тази тема, сякаш техните тоалетни са работилници за розово масло.
Човек трудно разбира какво всъщност притежава и още по-трудно може да оцени притежанието си, докато не го загуби.
Страхът от неизвестното, ако не можем да го овладеем, ни превръща скотове.
Човек може да се принуди да обикне всекиго. Истинската любов обаче не е принуда, а естествена потребност да бъдеш с другия.
Да изглеждаш глупак понякога е доста изгодно, но не бива да се прекалява. Глупостта е толкова повсеместна и заразна, че обладава дори този, който я играе.
Когато настъпи отчуждение, най-добрият начин да се избегне безразличието е раздялата.
Винаги, навсякъде и във всичко човек е най-добре да бъде себе си. В живота играя себе си.
Заглавна снимка: Scraps from the loft
Мануела Георгиева
ARTday.bg