Юлиян Табаков показва изобилието, което ни прави доволни, но не и щастливи

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

До 15 септември в софийската галерия „+359“ се представя пространствената инсталация „Водна кула“ на Юлиян Табаков.

Тя е част по-големия проект „Виждам те“ със 7 самостоятелни изложби, но е разработена специално за мястото – Водна кула, затова носи и това наименование.

„Това е по-скоро философско, отколкото визуално произведение. Показва една душевна нищета, породена от прекалено задоволяване – обясни артистът пред БНР-Радио София. –  Самата инсталация представлява вода, която тече и където се изсипва, изсушава земята под себе си. Водата е вече метафора, символ, тя е съвсем друг материал, тя видимо е нещо, което е илюзия за вода, получена със сценични средства.
Всъщност инсталацията ще има живот, тя ще продължава да се суши доста дълго време.
„Аз имам илюзия, че имам всичко, което искам, а в същото време съм празен и никога не мога да се напълня. Тоест вътрешно страдам някак си, докато се тъпча.“
Това е нещо, което може да се види в момента – нали, всичко е супер, всичко е лъскавко, вкусничко, ама някак си няма душа, безлично е…
Към края на изложбата инсталацията ще бъде абсолютно суха и напукана.“

Табаков обърна внимание на мястото, в което е позиционирано едно художествено произведение. И подчерта колко е важно освен интелектуално то да предизвиква и емоционално преживяване.

След средата на септември и до края на годината изложби на Юлиян Табаков ще гостуват в Русе, софийската галерия „Средец“, на открито – в градската градина, във Варна.

БНР, Снимки: Антонио Георгиев – Хаджихристов

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...

Антон Радичев, всеотдайният рицар на театъра и киното

Днес празнуваме рождения ден на един от най-обичаните, колоритни и всеотдайни рицари на българската сцена и екран – неподражаемия Антон Радичев. Човекът, чийто глас,...

Изабела Роселини получи наградата за изключителен принос към киното

Седемдесет и деветият Международен филмов фестивал в Локарно беше открит в сряда вечерта със световната премиера на френско-белгийско-шведската драма Les yeux verts („Зелените очи“),...

Мандрица, единственото албанско село в България

Скрито в полите на Източните Родопи, село Мандрица, община Ивайловград, е единственото албанско село в България. То се намира на около 20 километра южно...