Франсоа Мориак: Да обичаш някого е чудо, което другите не виждат

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Френският писател Франсоа Мориак се ражда на  11 октомври през 1885 година в Бордо, Франция. Считан е за един от най-великите френски автори на ХХ век. Член е на Френската академия и кавалер на Почетния легион. През 1952 г. получава Нобелова награда за литература „за дълбоките духовни прозрения и художествената сила, с която прониква в драмата на човешкия живот“.

Героите на Франсоа Мориак размишляват над смисъла на човешкото битие, над въпросите за живота и смъртта, честта и добродетелтта, за омразата и за любовта. За неизеримостта на човешката самота. На български са преведени книгите му „В какво вярвам“, „Юноша от едно време“, „Змийско кълбо“, „Фарисейката“ и др.

Умира на днешния ден, 1 септември, през 1970 г.

Представяме ви избрани цитати от Франсоа Мориак:

„Никоя любов или приятелство не може да пресече пътя на едно сърце, без да остави някакъв белег по него.“

„Кажи ми какво четеш и ще ти кажа какъв си. Но по-добре ще те познавам, ако ми кажеш и какво препрочиташ.“

„Да обичаш някого, означава да видиш чудо, което другите не виждат.“

„Вярвам в поезията. Добрият романист е преди всичко добър поет.“

„Пиша тогава, когато ми е удобно. Когато имам вдъхновение пиша всеки ден. Един роман не бива да се прекъсва.“

„Винаги съм обичал да късам превръзките на чуждите очи. Хората около мен трябва да виждат нещата такива, каквито са.“

„Никой възрастен не може да издържи на кръста, който носи детето.“

„Толкова обичам Германия, че ми се иска да има две винаги.“

„Любовта е резултат от слабостите на две човешки същества.“

„Някъде където свършва дисциплината и започва жестокостта се намира безгласният ад на хиляди деца.“

Заглавна снимка: L’ORée des Rêves

Мануела Георгиева

ARTday.bg

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...

Антон Радичев, всеотдайният рицар на театъра и киното

Днес празнуваме рождения ден на един от най-обичаните, колоритни и всеотдайни рицари на българската сцена и екран – неподражаемия Антон Радичев. Човекът, чийто глас,...

Изабела Роселини получи наградата за изключителен принос към киното

Седемдесет и деветият Международен филмов фестивал в Локарно беше открит в сряда вечерта със световната премиера на френско-белгийско-шведската драма Les yeux verts („Зелените очи“),...

Мандрица, единственото албанско село в България

Скрито в полите на Източните Родопи, село Мандрица, община Ивайловград, е единственото албанско село в България. То се намира на около 20 километра южно...