Австрийският писател Йозеф Рот се ражда в Швабенхоф край Броди, Източна Галиция, в еврейско семейство. Следва философия и германистика в Лемберг (днес Лвов) и Виена.
През 1916 г., в разгара на Първата световна война, Йозеф Рот се записва доброволец в австро-унгарската армия и попада в руски плен. През 1918 г. става журналист във Виена и по-късно в Берлин, а през 1924 г. е редактор на „Франкфуртер цайтунг“. След разпространението на националсоциализма през 1933 г. книгите му са забранени и писателят емигрира през Австрия във Франция, където изпада в дълбоко отчаяние, става алкохолик и умира в Париж в приют за бездомници.
Романите и разказите на Йозеф Рот обрисуват в традицията на виенския социален роман бита на носталгични несретници и отхвърлени от обществото хора в старата Австро-Унгария и след нейната разруха, за да се откроят непреходните ценности в човешкия живот. По-важните му произведения са романите „Паяковата мрежа“ (1923), „Хотел Савой“ (1924), „Бунтът“ (1924), „Ципер и неговият баща“ (1928), „Йов“ (1930), сборникът с есета „Паноптикум“ (1930), романите „Радецки марш“ (1932), „Стоте дни“ (1936), „Изповед на един убиец“ (1936), „Капуцинската гробница“ (1938), „Приказка от хиляда и втората нощ“ (1939), сборникът с проза „Легенда за светия пияч“ (1939) и посмъртно издадените — новелата „Левиатан“ (1940) и романът от 1929 г. „Немият пророк“ (1965). В чест на писателя през 1987 г. е учредена наградата за международна публицистика „Йозеф Рот“.
Представяме ви избрани цитати от Йозеф Рот:
„Невъзможно е да се задържа на каквато и да е работа, освен ако не се съгласят да ми плащат да се ядосвам на света.“
„Много истини за света могат да бъдат открити в лошите книги.“
„Само малките неща в живота са важни.“
„Небостъргачът е въплъщение на бунта срещу това, което се счита за недостижимо – срещу мистерията на надморската височина, срещу необхватността на небесата.“
„В неделя светът е светъл и празен като балон.“
„Аз не съм предястие, нито десерт. Аз съм основно ястие.“
„Това, което виждам, е ден на абсурд и тривиалност.“
„Нищо не комбинира забавеност с яростно движение като минаването на времето. Всичко се върти, само времето остава. “
„Човек се губи в ежедневието по същия начин, както в гора.“
„Човешката природа няма да отрече своята слабост, дори докато е в процес на преодоляването ѝ.“
„Нека Бог даде на всички нас, пияниците, смърт светла и красива!“
„Най-опасната от всички болести е жената.“
„Така беше едно време. На всичко, което растеше, му отнемаше време, както и на всичко, което изчезваше. Но всичко, което веднъж е съществувало, оставяше следи и хората живееха със спомена за него, също както сега живеят със способността си да забравят бързо и безвъзвратно.“
Борис Белев
ARTday.bg