Норвежец хвърля ръкавицата на Минаев и Бегбеде

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

В „Норвежки скъпоценности“ Емил Б. Лунд разказва за моралното падение под бляскавото лустро на презадоволената класа

В литературата Емил Б. Лунд (роден в западната част на Осло през 1978 г.) е норвежкият еквивалент на Сергей Минаев („Духless”) и Фредерик Бегбеде („9,99 лв.“).

Романът „Норвежки скъпоценности“ (издание на „Изида“, превод Калина Димитрова) е откровено и иронично разголване на облагодетелстваната и презадоволена класа, лустрото на която е бляскаво, но под него се крие бездуховност и морално падение.

„Аз съм фалшив, снизходителен и нескромен. Аз съм интелигентен, високообразован, креативен, но съм силно демотивиран и не откривам смисъл. Не стигам до никъде. Казвам се Виктор Сомерфелт, на 26 години съм“ – така се самопредставя героят на романа.

Виктор е интелигентен, арогантен и високомерен млад мъж, желан от жените и будещ възхищение в мъжете. Потомък е на аристократичен норвежки род, с безукорни светски маниери и превъзходен талант във всичко. Той е добре образован и разговаря свободно както за изкуство и литература, така и за секс, изнасилвания и сухо мартини. В неговата среда, където водеща е страстната мания за съвършенство, има негласно правило: Никога не бъди себе си и никога не показвай това, което чувстваш.

Но какво се случва в душата на Виктор и защо му липсват удовлетворение и равновесие? Защо арогантността и нарцисизмът му избиват над мирното и кротко, презадоволено съществуване? Защо, когато парите не са проблем, жените – и те, а алкохолът се лее в огромни количества, нещо все пак не му достига…

Аристократичните норвежки фамилии, господстващата класа и ослепителният й просперитет са представени с убийствена ирония в този роман, който дава гласност на среда и манталитет, които рядко са обсъждани в скандинавската литература.

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Приказка за завистта

Живееха двама съседи: Стоян и Иван. Стоян имаше магаре, а Иван нямаше. „Хубаво нещо е да си имаш магаре“ — мислеше си Иван, като гледаше...

Туве Янсон: Баровете са убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“

Туве Янсон е родена на 9 август 1914 г. в Хелзинки в семейство на творци – баща ѝ е скулптор, а майка ѝ е...

Орхан Памук – оптимистът с писалка в ръка

Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул. Произхожда от семейство, което се ползва с общественото уважение. Баща му е...

Смелостта да си жив – фрагмент от Димитър Подвързачов

"Животът е река пред всекиго от нас. Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави. ...

Изследване заключи, че е болезнено да се мисли

Умственото натоварване води до раздразнение, разочарование или други отрицателни чувства в много ситуации, което подкрепя идеята, че е болезнено да се мисли, съобщи ЮПИ,...