В „Мишлета и Мечета” творят от всичко, което им дава природата, учат народни танци и пълнят пощата на Дядо Коледа с желания
Родителски кооператив? Що е то и има ли почва у нас? Алтернативният начин за групово обучение на невръстни деца е добре приемана и стимулирана практика в Западна Европа, докато у нас тя все още е в сферата на „да, ама чакайте да видим”. Естествено, нали образователната ни система има толкова проблеми, че подобни форми, споделяни от ентусиазирани родители, не са приоритет за решаващите какво и как да се направи или промени в българското образование за момиченца и момченца до предучилищна възраст. Местата в детските ясли и градини често недостигат, а има и родители, които предпочитат детето им да расте и учи в среда, близка до домашната, а не в групи от 25-30 деца с един педагог, който се задъхва в желанието си да обърне достатъчно внимание на всички.
Попаднахме на публикации във Фейсбук на един от родителските кооперативи в София и бяхме приятно изненадани от това, което правят децата и техните учителки. Кооперативът, наречен „Мишлета и Мечета”, е в столичния квартал „Гео Милев”. Мястото е създадено преди четири години от няколко ентусиазирани семейства, чиято цел е била децата им да растат в спокойна, изпълнена с любов среда – едновременно близка и различна от домашната. Родителите намират подходящ апартамент, превръщат го в приказно местенце за децата и започват да се борят с всяка трудност и да се радват на всеки успех. Интересно е, че макар на възраст между 1 и 5 години, те успяват да играят заедно, да бъдат екип, независимо от разликата във възрастта им, да се превърнат в самостоятелни малки личности, които са винаги усмихнати и горди с постиженията си; да научават безброй интересни неща за заобикалящия ги свят чрез различни игрови и теоретични дейности.
„Това не е типичната детска градина, а е семейство от семейства – разказва педагогът Михаела. – Място, където родители, деца и учители са едно цяло. И дори някое от тези семейства да е било член на кооператива за кратко време, то пак остава част този дом. Тук е напълно възможно всеки малчуган да получи индивидуално внимание и грижа, да се чувства значимо, да бъде прегръщано, да развие въображението си и… просто да бъде щастливо, защото групата може да бъде най-много от 10 деца, за които се грижат три майки/учителки.”
Интересна е цялостната организация на „Мишлета и Мечета”. „Родителите свободно ходят на работа и не се налага да дават дежурства, каквато е честата практика в подобни кооперативи – допълва Михаела. – Стигнахме до този избор, след като направихме различни опити да се приспособим към определен метод на работа. Единодушното решение на всички семейства бе една от майките да стане учител на децата. И тъй като по професия съм предучилищен педагог, а по-малкото ми дете тогава беше на година и два месеца, приех това предизвикателство. Направих го, без да се замисля. Приех кооператива като своя лична кауза и свой втори дом. След това всички заедно намерихме още една помощничка (майка на две по-големи деца), която бързо стана част от „семейството”. Две години по-късно още една майка на дете от групата се присъедини към работния екип. Така с много усилия, се е оформи прекрасен и силен отбор, който не спира да дарява всяко дете с много обич от 8:30 до 18.00 часа.”
Всяко детенце е добре дошло в кооперативното ни семейство, стига да има свободно място, казват от „Мишлета и Мечата”. А точно сега има, защото първите малки „мишлета” и „мечета”, които преди четири години прохождат в кооператива, сега отлитат от него, за да опознаят света на предучилищната подготовка. Скромният дом на този родителски кооператив е в очакване на нови малки откриватели в света на познанието, чиито родители вярват, че първите години от живота на децата са от огромно значение за тяхното бъдещо развитие. „Защото всяко малко дете заслужава да бъде в среда, носеща спокойствие и уют, среда, в която то да създаде първите си истински приятелства, където да научи значението на учтивите думички, да бъде насърчавано в игрите и заниманията, за да се научи да вярва в своите възможности”, убедена е Михаела.
„Кооперативът се превърна във второто семейство за Ивето – казва майката на едно от момиченцата в „Мишлета и мечета”. – Дъщеря ми беше приемана два пъти в държавната детска градина, но нито веднъж не се поколебахме и не я отписахме от кооператива, защото тази промяна за детето ни, щеше да е равнозначна на това да я откъснем от семейството й.”
А майката на Ники, за когото 31 август 2017 г. е последен ден, преди да поеме към задължителното предучилищно обучение, допълва: „Никога не съм си представяла, нещо по-различно, за моето дете от родителски кооператив. Винаги съм смятала, че това е най-добрият възможен старт за сина ми и сега вече виждам резултатите от това приключение.” Ники дори си поплакал след раздялата.
Ако не вярвате, вижте снимките с част от постиженията на тези деца – те могат да направят таралежи или сови от листа, къщичка за буболечки, пана за стената, в които да „долитат” пчелички или да „плуват” рибки; строят, рисуват и моделират, слушат приказки, учат песнички и народни танци с музикален педагог. И какво ли още не – можете да ги откриете на страницата на Родителски кооператив „Мишлета и мечета” във Фейсбук: https://www.facebook.com/groups/424488274351917/?fref=ts
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
