За първи път на български език излиза от печат сборникът с любовна лирика „Стиховете на Капитана“ от Пабло Неруда, „най-великия поет на XX век на всички езици“, както го определя Габриел Гарсия Маркес. Страстно чувствена и изригваща с цялата еротична мощ на една нова любов, творбата се е превърнала в класика за влюбените читатели по света.
Превода на настоящото издание, с което отбелязваме 120 години от рождението на поета, дължим на Калин Коев. Художник на корицата е Иво Рафаилов.
„Стиховете на Капитана“ е сборник с любовни стихотворения, посветени на бъдещата съпруга на поета, Матилде Урутия, които Неруда пише, докато е в изгнание на остров Капри. Това е едно от най-забележителните му произведения, публикувано за първи път анонимно в Неапол през 1952 г., тъй като по това време той все още е женен. Самоличността на автора е разкрита едва през 1963 г. и произведението се утвърждава като едно от най-великите в испаноамериканската литература.
По думите на преводача, Неруда не е възнамерявал да публикува тази стихосбирка: „Стиховете на Капитана“ са написани под бурния порив да излее в думи любовната страст, която изпитва към своята любима; плътското в тези стихове е така стихийно неудържимо, както в никое друго негово любовно откровение. „Стиховете на Капитана“ са вулкан, който изригва и залива с нажежена лава от любов душата и телата на двама анонимни влюбени, лудо отдадени на едно необуздано и безумно влечение.“
„Много е разисквана анонимността на тази книга. Това, което междувременно разисквах в себе си, бе дали трябва да я извадя от интимността на нейното зачеване: да разкрия произхода ѝ бе равносилно да разсъблека интимността на нейното раждане. И ми се струваше, че такова действие не би било лоялно към изблиците на любов и лудост, към отчаяните и парещи обстоятелства на изгнанието, което я породи. От друга страна, мисля, че всички книги трябва да са анонимни.“ – Пабло Неруда, ноември 1963 г.
Провъзгласих те за царица.
Има по-високи от теб, по-високи.
Има по-чисти от теб, по-чисти.