„Моето странстване по света е преследване на Романа на многопластовия живот.“ –
Ромен Гари
Ромен Гари е един от големите френски писатели на XX век. Роден е преди 110 години във Вилнюс под името Роман Кацев. Писал под четири различни имена, обгрижван от малък от майка, която винаги е вярвала, че той ще бъде един ден посланик, Ромен Гари е единственият двукратен носител на наградата „Гонкур“ (едната под псевдоним а Емил Ажар).
По повод 145-годишнината от установяване на дипломатически отношения между Франция и България, във Френския културен институт ще се проведат дни, посветени на личността на писателя (21 – 25 октомври).
В предаването „Радиокафе“ гостува Райна Карчева, която е работила в Министерството на външните работи, в българското посолство в Брюксел, била е съветник на президента Желю Желев, носител е на Френския орден на Почетния легион, много свързана с Франция, където е и учила.
Любовта към тази страна наследява от своя баща, който е възпитаник на френски колеж в София.“Френският език и култура бяха за него втора кожа“, илюстрира тя.
Първата среща на българката с писателя Ромен Гари се осъществява чрез литературата.
„Той е един странен многолик скитник из целия свят. Човек със славянски произход и дълбока френска култура, притежаващ страхотно майсторство в писането – посочва Райна Карчева. – Когато изследвах личността му, ме интересуваше един друг аспект от неговия живот. В продължение на малко повече от две години е бил втори секретар на френска легация в София. Преди това има славно минало като летец, герой от Втората световна война – близък и награден от Де Гол, много близък с Андре Малро, Рено Аро – големи фигури на голизма в онези години. По това време той вече е издал един роман и тогава ми се струваше, че сравнителният подход, онова, което са мислили французите за България и това, което България е мислила за Франция тогава, ще ми помогне да стигна до някаква по-уравновесена представа за България в онези години.“
Така през 2013 г. Карчева се свързва и бива поканена във френския дипломатически архив за в осъществяване на своя проект.
Тя уточни, че във Франция има Национален архив, Архив на Външно министерство и Архив на министерство на отбраната, а Френският дипломатически архив датира още от XVI век, докато в България архивът се създава през 1952 година, затова опитът ѝ да направи сравнение остава неуспешен.
Във Френския дипломатически архив се съхранява при много добри условия всяко листче, което се подава от която и да е страна и се пази на територията на Външно министерство.
Идеята на Райна Карчева е била да разшири мирогледа си за онова време принципно-сравнително. Тя става член на Дружеството на приятелите на френските дипломатически архиви във Франция, намира съмишленици в дейността си, получават френски стипендии докато работят там.
Връщайки се в България, архивите от Париж ми бяха подсказали, че могат да се направят лекции. Те ни посочиха лектори и така цялата събрана история я направихме в три срещи, които завършиха в книга, която се нарича „Ромен Гари и френската дипломатическа поща“. Беше много интересно, той пристига в страната ни през 1946 г. заедно с френската делегация. Женен е за англичанка, с която искат да заминат за Англия, но там вече има дипломат, който също е писател, а във Франция да бъдеш дипломат и писател е особена чест. Тогава Гари се установява в България, тъй като знае и руски.
