Отшелникът, чието оръжие бе ветрилото на думите

Представяме ви поета Рене Прюдом със стихотворението, отличено с първата Нобелова награда за литература

Рене Сюли Прюдом френски поет, който се ражда на 16 март 1839 година. Син на търговец, който пише стихове. Израства като сирак в бедност. Отгледан от чичо си. Учи в лицея „Бонапарт” и в Политехническия институт, където завършва специален математически курс, но е принуден да напусне поради очно заболяване. Бакалавър по литература (1856).

Работи около 2 г. в стоманолеярния завод Шнайдер-Крьозо. Завършва право в Париж, работи като чиновник в кантора. Издава първата си поетична книга „Станси и поеми” през 1865 г., забелязана от Сент-Бьов. В този сборник е стихотворението „Разбита ваза”, за което става носител на първата Нобелова награда за литература през 1901 г.

Издава книгите „Авгиеви обори” (1866), „Изпитания” (сонети, 1866), „Италиански бележки” (1868), „Самоти” (1869), „Военни впечатления” (1870), „Съдби” (1872), „Бунтът на цветята” (1872), „Франция” (1874) „Напразна нежност” (1875), „Справедливост” (1878), „Зенит” (1879), „Призма” (1886), „Щастие” (епична поема, 1888). Превежда „За природата на нещата” на римския философ Тит Лукреций Кар. Участва като доброволец в Френско-пруската война (1870-1871), защитава обсадения Париж. През 1870 г. след смъртта на майка си, чичо си и леля си, получава инсулт, при който долната част на тялото му се парализира. Активен привърженик на еврейския офицер капитан Алфред Драйфус, обвинен в шпионаж. Член на Френската академия (1881). Автор на книги по теория на поезията, сборника статии “Поетическо завещание” (1900), „Истинската религия на Паскал” (1905), „Психология на свободния избор” (1906). Пет тома избрани творби на Прюдом се появяват през 1901-1901 г. В последните си години е парализиран. Води почти отшелнически живот. Умира внезапно на 7 септември 1907 г. във вилата си в Шатне Малабри край Париж. Погребан в гробището Пер-Лашез в Париж. По стиховете му създават музика Габриел Форе и Цезар Франк.

Представяме ви стихотворение, за което поетът поручава първата Нобелова награда за литература:

РАЗБИТА ВАЗА

Вазата с умираща върбина
удар от ветрило я рани;
ударът безшумен в миг отмина,
никой в него не се осъмни.

Ала тая първен лека рана
нежния прояждаше кристал,
и макар невидима остана,
но обгърна бавно съда цял.

Свежата вода от там изтече,
няма сок във нейните цветя;
никой в туй не се съмнява вече,
спри, от удар е разбита тя!

Често тъй ръка от нас любима
вярното сърце ранява в миг;
после то се къса в скръб незрима,
крей на любовта цвета велик.

Здраво за тълпата многоока,
сеща то как расне и гори
раната му тънка и дълбока;
то от удар е разбито, спри!

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/