„Треперенето ѝ постепенно спря.
Рейчъл се отпусна.
Грей я държа в обятията си още дълго, след което докосна с пръст лицето ѝ и го обърна нагоре. Вгледа се в очите ѝ. Те блестяха от желание да бъде докосвана, да се чувства жива, да знае, че не е сама, а по-надълбоко, почти погребани, тлееха въглените на старата любов.
Едва тогава устните му докоснаха нейните.“
Джеймс Ролинс
АRTday.bg