Чезаре Павезе, италиански писател, критик, преводач, ляв интелектуалец, е роден на 9 септември 1908 г. в село Санто Стефано Белбо, провинция Кунео, Пиемонт, в семейството на дребен чиновник от Торино. Рано остава без родители. Учи в родното си село и в Торино. Завършва английска литература в Торинския университет с дипломна работа върху творчеството на Уолт Уитман. Превежда английски и американски писатели и пише статии за тях. Редица години учителства.
В периода 1932-1935 година под натиска на семейството си членува във фашистката партия, водейки наред с това антифашистка дейност. През 1935 г. е арестуван, осъден за открити в него писма от политически затворници и изключен от партията. Прекарва няколко месеца в затвора, после е интерниран за осем месеца в Калабрия, Южна Италия, където започва своя дневник. През 1936 г. се връща в Торино и работи като преводач и редактор за левия издател Джулио Ейнауди.
В годините на войната е мобилизиран в армията, но за тежката си астма прекарва половин година в лазарет, не участва в сражения и демобилизиран. След войната става член на Италианската комунистическа партия (1945), сътрудничи на партийния ѝ вестник „Унита”, един от стълбовете на комунистическата преса. През май 1950 г. получава Националната награда „Стрега” за произведението си „Прекрасно лято”. След раздяла с американска актриса се самоубива със сънотворни на 41 г. на 27.08.1950 г. в хотел „Рома” в Торино. Съчинения: „Трудът уморява” (стихове, 1936), „Твоите земи” (роман, 1942), „Плаж” (повест, 1941), „Панаир през август” (новели, 1946), „Другарят” (роман, 1947), „Диалози с Леуко” (есета, 1947), „Преди петел да пропее” (роман от две повести, 1949), „Прекрасно лято” (роман от три повести, 1949,), „Луната и огньовете” (роман, 1950), „Смъртта ще дойде с твоите очи” (стихове, 1951, посмъртно), „Професия живот” (Дневник: 1935-1950, изд. 1952, посмъртно). Филми по негови произведения снимат Антониони, Руис, Щрауб и др. У нас в годините на социализма са издадени следните книги на Павезе: „Осем съвременни италиански поети” (съвместно с други поети, 1967, пр. В. Свинтила), „Осем италиански поети” (пр. Добромир Петров), „Твоите земи” (проза, 1969), „Трудът уморява” (стихове, 1977, пр. Добромир Петров), „Прекрасно лято” (проза, 1978), „Луната и огньовете” (проза, 1987).
Представяме ви избрани мисли на Чезаре Павезе:
„Обичат не тези, които дават, а тези, които изискват.“
„Мъжете се отличават от момчета със способността си да командват жените, а жените от момичета – със способността да използват мъжете в свой интерес.“
„Няма нищо по-жалко от това, да бъдеш обичан от съжаление.“
„Да следваш любовна стратегия е възможно, докато ти самият не си влюбен.“
„Неженените гледат на брака по-сериозно от женените.“
„Женете се само за жени, на които не можете да се доверявате в брака.“
„Ние всички сме способни на лоши мисли, но много рядко на лоши постъпки.“
„Ако политиката е изкуството на възможното, то целия наш живот е политика.“
„Смъртта – това е вечен покой, но мисълта за нея не ни дава покой.“
„Единствената истинска радост е началото.“
„Трудно ще догониш живота, ако стоиш на пиедестал.“
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/