Навътре в гъста гора в италианската област Пиемонт събирането на белия трюфел в Алба е в разгара си, съобщи АФП.
Развълнувани кучета обикалят и ровят пръстта. Това кулинарно съкровище обаче става все по-рядко, застрашено от климатичните промени.
„Идете и го намерете! Къде е?“ Карло Маренда, ловец на трюфели в свободното си време, пита Джиджи, на седем месеца, и Бук, на 13 години, кръстоски между италианаско спиноне и лагото романьоло, известни със силно изостреното си обоняние.
На калната земя есенните листа хрущят под ботушите. В подножието на живописно лозе на хълм, недалеч от Алба, пътеките се вият край Рио дела Фава, пресичайки влажна почва, идеална за отглеждането на това „бяло злато“.
Търсен от гастрономите и готвачите по цял свят, белият трюфел от Алба, най-престижният в света, е подземна гъба, която расте в симбиоза с някои дървета, прикрепяйки се към корените им, отбелязва АФП.
Интензивният му, изтънчен аромат позволява на ловните кучета да го откриват на дълбочина до един метър.
Запознат с лова на трюфели още то петгодишна възраст от семеен приятел, 42-годишният Карло Маренда основава асоциацията „Спасете трюфела“ през 2015 г. заедно с Едмондо Бонели, изследовател в областта на природните науки.
Преди смъртта си през 2014 г. Джузепе Джамезио, известен като „Ноту“, последният потомък на семейство с вековна традиция в лова на трюфели, му оставя кучетата и знанията си.
Посланието на „маестрото“ е като завещание: „Ако искаме да предотвратим изчезването на трюфела, трябва да опазим горите, да спрем замърсяването на реките и да засадим нови дървета, подходящи за трюфели“.
Десет години по-късно, благодарение на дарения и подкрепата на редица лозари, асоциацията засажда повече от 700 трюфелови дървета в хълмистия регион Ланге, включително тополи, дъбове и липи.
„Ноту ми предаде своята страст към лова на трюфели и опазването на дърветата“, казва Карло Маренда.
За 30 години площите, предназначени за отглеждане на бели трюфели в Италия, са намалели с 30 на сто, като постепенно са отстъпили място на по-доходоносните лозя и лешникови гори, отбелязва АФП.
Хълмовете на региона Ланге доставят големи количества лешници на шоколадовия гигант „Фереро“ (Ferrero), основан през 1946 г. в Алба – проспериращ град с 30 000 жители.
Основната заплаха за белия трюфел, който през 2021 г. е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО, са климатичните промени, отбелязва АФП.
Глобалното затопляне, засушаването, обезлесяването и резките промени в температурата са фактори, които отслабват естественото местообитание на гъбата.
За да оцелеят, трюфелите се нуждаят от студ и влага. В началото на ноември обаче температурата се е повишила до 20 градуса. „С удължаването на лятото производството намалява“, оплаква се Карло Маренда.
Периодът за събиране на реколтата -от октомври до края на януари, става все по-къс. Ефектът от обилните валежи през последните седмици също може да бъде пагубен. „Ако има прекалено малко вода, трюфелът няма да расте. Ако е прекалено много, той загнива“, казва Маренда.
Предупреден от кучето си Бук, той прикляква на земята, за да остърже деликатно пръстта с тясна лопатка и да извади трюфел с доста скромни размери.
Застрашен вид ли е белият трюфел? „Засега не. Но ако не предприемем действия, той може да изчезне“, казва Марио Априле, председател на Асоциацията на ловците на трюфели в Пиемонт.
„Белите трюфели не могат да се култивират, за разлика от черните. Без дървета няма трюфели. Ние ги засаждаме, за да възстановим биоразнообразието“, отбелязва той, цитиран от АФП.
Изправени пред нарастващото търсене и ограниченото предлагане, белите трюфели се продават на висока цена, която тази година достигна 4500 евро за килограм на големия панаир в Алба, който приключва на 8 декември.
Два трюфела „близнаци“ с общо тегло 905 грама, находка на Марио Априле, бяха продадени в неделя за 140 000 евро на финансов магнат от Хонконг, припомня АФП.
