Захари Карабашлиев – писател, драматург и главен редактор на издателство „Сиела“ – сподели своите възгледи за значими теми като образованието, родолюбието и политическата реалност в ефира на „Нашият ден“. Разговорът започна с обсъждането на новината за идеята за въвеждането на иновативен предмет по родолюбие в българските училища в чужбина, а на последващ етап и в страната, съобщена от служебния министър на образованието Галин Цоков на форум, посветен на програма на министерството, наречена „Неразказаните истории на българите“.
Захари Карабашлиев сподели впечатленията си от своите посещения в училища в по-малки и средно големи градове като Карнобат, Габрово и Севлиево. Той подчерта, че в тези училища често се забелязва висока академична подготвеност, отлични директори и преподаватели, както и будни ученици. За него патриотизмът вече е интегрална част от образованието в тези училища и не се нуждае от формално подчертаване.
Карабашлиев отбеляза, че е важно патриотизмът да бъде разбран и преподаван в контекста на предмети като история, литература и география. Той настоява, че родолюбието не трябва да се свежда до символични жестове като носене на народни носии и изпълнение на традиционни танци. „Не е достатъчно да облечеш деца в народни носии, които играят хора и ръченици, и да ми кажеш – ето това е родолюбие“, коментира той. Според него, тези действия често създават повърхностна представа за патриотизма, който трябва да бъде нещо по-дълбоко и съзнателно – част от възпитанието и мисловната подготовка на младите хора.
„Нашите патриоти, с които се гордеем от Възраждането, не са ходили сутрин, обед и вечер с народна носия. Няма нищо лошо в народните носии, но това не означава родолюбие, това е имитация“.
Захари Карабашлиев обърна внимание и на по-сериозни проблеми, свързани с гражданското образование и обществото като цяло. Според него липсата на гражданско образование и идеята за цивилизован дебат създават среда, в която думи и обещания се превръщат само в предизборна реторика. „Ако думите са само думи и от тях не произлиза политическо действие, те си остават думи“, каза той.
В контекста на политическата реалност в страната, Карабашлиев посочи, че в България местното самоуправление често остава в периферията, въпреки че в други страни то играе ключова роля в общественото развитие. „Авторитаризмът все още е всепроникващ в съзнанието на учители и директори, а оттам и ученици.“
Според писателя самостоятелно мислещи директори и учители могат да бъдат заразяващи и да допринесат за създаването на по-критично и отговорно поколение.
„Там, където виждам самостоятелно мислещи директори, без значение от политическа партия, виждам същите учители, същите деца. Това е заразяващо!“
Източник: БНР
ARTDAY.BG
