От джаза в Мали до историята на Ирак през обектива на МЕNARt

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Тази година фестивалът Sofia MENAR предлага специална селекция с филми, посветени на изкуството, озаглавена MENARt (MENAR+Art), съобщават организаторите от „Позор“. Режисьорът Маркус Шмид лично ще представи филма си „Мали 70“ на 25 януари в Дом на киното, а след прожекцията ще застане на DJ пулта в Cush Bar и заедно с Цветан Цветанов от „Аларма Пънк Джаз“ ще зарадват зрителите със специален сет от африкански ритми.

Режисьорът Маркус Шмид в ролята на DJ, снимка: Sofia MENAR

„Мали 70“ следва група берлински музиканти, които намират стари грамофонни плочи с изпълнения на африкански джаз формации от 70-те години. Те решават да заминат за Мали, където да издирят героите от виниловите съкровища. Там откриват безценен архив от времената, когато музикалната сцена е била във възход преди режимът тотално да я заличи. В опити да съживят това богатство, немците започват да работят заедно с някогашните величия в студиото на Салиф Кейта в Бамако.

Снимка: Sofia MENAR

Сред другите акценти в селекцията е „Невидимата красота на Ирак“ за най-известния иракски фотограф Латиф Ал-Ани, често сравняван с „Окото на Истанбул“ Ара Гюлер. „Образи, а не думи“ е неговото мото. Обича да снима в черно и бяло, но да изразява колорит. Роден е в Багдад, но снима из цялата страна, от шахове в дворци и хубави жени до строители по покривите. Пътува много по света, за да показва невидимата красота на родината. Свидетел е на три епохи в Ирак и снимките му са живият архив.

Снимка: Sofia MENAR

„Пустинни мантри“ е посветен на един от водещите архитекти на Близкия изток през XX век – Уахби Ал-Харири. Сириец по рождение, американец по съдба, художник по призвание и суфия по душа. Той създава материално културно наследство в архитектурата и изкуството, а творбите му са отражение на хармонията в сърцето. Той е гражданин на света, но където и да живее, винаги се връща в родния Халеб, където е и краят на пътя му на тази земя.

„Хинду блус“ е истински пир за меломаните. Едно вълнуващо пътешествие из непознатите кътчета на Пакистан в акомпанимент на традиционни музикални инструменти, характерни за регионите на страната. Филмът представя живота на пакистанските музиканти, които споделят колко е трудно да продължат традицията на музикалната култура. Режисьорът Джауад Шариф успява да заснеме едни от последните майстори, свирещи на традиционни инструменти в пределите на древната цивилизация по поречието на река Инд.

Снимка: Sofia MENAR

Заснет сред магичните пейзажи на Ладак, „Произведено в рая“ проследява ежедневието на номадите от етноса чангпа. Животът им минава в суровите условия на високопланинския климат. Световноизвестната пашмина е тяхната култура, традиция и гордост. Денем пасат хималайските кози по склоновете на платото, а вечер плетат дрехи от безценната вълна.

Като част от фестивала Sofia MENAR до 30 януари в Културен център G8 е разположена изложбата „Тук, където съм“, част от инициативата Фотоработилница 66, даваща глас на непридружени деца бежанци и търсещи закрила. Чрез специaлизиран курс по фотография, те имат възможност да разкажат собствените си истории чрез снимки. Проектът е стартиран от фотографа Михаела Вачева с помощта на дарения от фотографи от САЩ, Сингапур и България. Фотоработилницата, подкрепена от Агенцията на ООН за бежанците, предоставя на участниците фотоапарати и знания как да използват фотографията като средство за себеизразяване. Тази инициатива не само развива творческите умения на децата, но и им помага да намерят общност и да започнат да създават собствените си истории.

Sofia MENAR продължава до 30 януари в салоните на Дома на киното, Културен център G8, Евро синема, Одеон и Влайкова в София и в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора.

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...

Антон Радичев, всеотдайният рицар на театъра и киното

Днес празнуваме рождения ден на един от най-обичаните, колоритни и всеотдайни рицари на българската сцена и екран – неподражаемия Антон Радичев. Човекът, чийто глас,...

Изабела Роселини получи наградата за изключителен принос към киното

Седемдесет и деветият Международен филмов фестивал в Локарно беше открит в сряда вечерта със световната премиера на френско-белгийско-шведската драма Les yeux verts („Зелените очи“),...

Мандрица, единственото албанско село в България

Скрито в полите на Източните Родопи, село Мандрица, община Ивайловград, е единственото албанско село в България. То се намира на около 20 километра южно...