Милан КУНДЕРА: Любовта е желание да споделиш съня си

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Отбелязваме 88 години от рождението на писателя с избрани негови цитати

Днес, 1-ви април, се отбелязват 88 години от рождението на Милан Кундера. Той един от най-популярните чешки писатели за всички времена. През 1975 г. емигрира и от тогава живее със съпругата си Вера във Франция. През 1981 г. получава френско гражданство и настоява, че е „френски писател, чиито творби трябва да се изучават в часовете по френска литература и да са в секциите с такава в книжарниците“. Въпреки това много от книгите му са по-скоро спомени за комунистическия режим в Чехословакия. Кундера няколко пъти е номиниран за Нобелова награда за литература, но така и не я печели.

Безспорно, най-познатият му роман е „Непосилната лекота на битието“, но на голям интерес се радват и „Шегата“, „Смешни любови“, „Бавно“, „Книга за смеха и забравата“, „Валс на раздяла“ и др.

Резултат с изображение за milan kundera

Нека си припомним някои от знаменитите му литературни цитати:

„В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност.”

„Онова, което не сме избрали сами, не можем да преценяваме като своя заслуга, нито като своя несполука.“

„Знам само, че никога не бих могъл да изрека от цялата си душа: човекът е велико творение и аз искам да го повторя.“

„Ако нещо ме е отвращавало у човека, то е умението му да скрие жестокостта, низостта и ограничеността си под маската на сантимента.“

„Случващото се с двама души, които всеки миг ще станат любовници е толкова вечно, че можем да забравим за времето, в което се разиграва.“

„Навярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги, че е неизменно? О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, го виждаме в различни багри.“

„Да, безумие е ! Любовта или е безумна, или не е любов.“

„Беше любовта на майка му. Тази любов оставяше следи върху всичко: бе полепнала по ризата му, по прическата, по думите, които използваше, по ученическата чанта, в която носеше тетрадките си, по книгите, които четеше у дома за развлечение. Всички тези неща бяха специално избрани и приготвени за него … Ако валеше дъжда, майка му го чакаше пред училището с голям чадър, докато съучениците му се събуваха боси и джапаха в локвите. Майчината любов издълбава върху челата на момченцата клеймо …“

„Най-тежкото бреме ни мачка, притиска ни към земята, смазва ни с тежестта си. Но в любовната поезия на всички времена жената копнее да бъде затисната от тежестта на мъжкото тяло. Така най-тежкото бреме става същевременно образ на най-пълноценното осъществяване на живота. Колкото по-голямо бреме тегне върху нашия живот, толкова по-близо е той до земята, толкова по-истински и правдив е. И обратното: абсолютната липса на бреме прави човека по-лек от въздуха, той литва нагоре, откъсва се от земята, от земното битие, става полуреален и движенията му са колкото свободни, толкова и лишени от смисъл. Кое тогава да изберем? Тежестта или лекотата?“

„Може би не сме способни да обичаме именно защото жадуваме да бъдем обичани, тоест изискваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било изисквания и просто да искаме да бъдем с него.“

„Докато хората са още млади и от музикалната композиция на техния живот са написани едва първите тактове, те могат да я досъчинят заедно и да си разменят мотиви; но когато се срещнат в по-зряла възраст, музикалната композиция на всеки от тях е повече или по-малко завършена и всяка дума, всеки предмет означава нещо различно в партитурата на единия и на другия.“

„Да се любиш с жена и да спиш с нея са две не само различни, но едва ли не противоположни страсти. Любовта се проявява не чрез плътски желание (това желание може да се отнася за огромен брой жени), а чрез желанието да споделиш съня си (това желание бива насочено само към една-единствена жена).“

„Метафорите са опасно нещо. Не е желателно да си играеш с тях. Любовта може да се роди от една единствена метафора.“

„Но нима една събитие не е толкова по-значимо и по-високо ценено, колкото повече случайности са били необходими за осъществяването му?“

Заглавна снимка: Kurier

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Радостта от живота се познава чрез скръбта

Днес е най-тъжният петък. Страстната седмица си отива в тишина, каквато подобава на Бог – заради мъките, поруганията и страданията Му. Най-тъжният петък слага край...

Иван Андонов – всяко днес има своето „ВЧЕРА“

„Харесва ми да казвам, че съм роден в тридесетте години на миналия век. Ако някой иска да провери влиянието на звездите върху един човешки...

Джеръм Джеръм: Най-добрата политика е да казваш истината

Джеръм Клапка Джеръм е роден на 2 май през 1859 година. Английският писател е известен главно хумористичните си книги "Трима души на една лодка"...

Блага Димитрова: Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж

Блага Димитрова е от големите дами на българската литература. Нейната поезия омайва, а прозата ѝ – вдъхновява вярата в любовта. Тя напусна видимя свят...

Тенеси Уилямс: Адът си самият ти!

Тенеси Уилямс идва на белия свят с името Томас Ланиър Уилямс III на 26 март 1911 г. в Кълъмбъс, САЩ. Той е американски поет,...