Столичната галерия „Българи“ на бул. „Дондуков“ 73 кани своите почитатели на 5 март от 17.00 до 19.00 часа на чаша вино за откриването на специално подготвената за 8 март изложба „Ухание на жена“ на художника Марко Марков.
„Уверени сме, че ще се почувствате приятно сред ефирните импресии – монотипии, които ще могат да се видят само до 9 март в пространството на галерията“, предупреждават организаторите.
Четиридесетте акварелни монотипии върху ръчно направена памучна хартия са своеобразният поздрав на галерията към жените за техния предстоящ празник.
„Не очаквайте в тази изложба да срещнете обичайните ъгли, от които се интерпретира вечната тема за жената: от необходим стимул за мъжа до вариантите на френския писател Ги Бештел, описани в неговата книга „Четирите жени на Бога“: блудницата, вещицата, светицата, наивницата или пък агресивната и брутална съвременна жена“, отбелязва изкуствоведът проф. Аксиния Джурова – куратор на експозицията.
Волно или неволно, Марко Марков ни връща някъде в края на ХIХ или началото на ХХ век, в десетилетията на салонната култура, когато художникът с цялата си любов и възхищение пресъздава жената преди впускането ѝ в безсмислената авантюра, наречена еманципация. Тя, Жената, е представена след изгонването от Рая – освободена, щастлива и чувствена, наслаждаваща се на себе си. Нейната голота проблясва под булото на воала по подобие на Афродита/Венера, но носи нещо и от „лудите години“ на Бунюел и Коко Шанел, на „Арт Феминен“. С една дума – Марко Марков ни напомня за привлекателността на един вече изчезващ вече тип жена.
Плод на носталгия, игра или съновидения са тези фризове от жени, предадени с техниката на акварела, която дава възможност да се покрива и скрива, да се уловят проблясъците в конфигурацията на женското тяло? Жената в монотипиите на Марко Марков буквално изплува и се разтваря в монохромното преливане на цветовете, самите те плод на фина еротика, трептящи в своята ефирност.
Какви врати и светове отваря Марко Марков за въображението – неговото, а и това на зрителите, със своите зареяни в блажено възпоменание жени? Те са миражи и видения, отдадени до самозабрава в танца, летящи над своите спомени въпреки корпулентните си тела. Те, жените на Марко Марков, до такава степен са уверени в себе си, че не се нуждаят от погледа на мъжа, за който са създадени, за да го съблазнят. Тези жени са си самодостатъчни, самовлюбени богини, на които нищо природно не им е чуждо, обяснява изкуствоведът.
В своите изящни, напомнящи сфумато техника монотипии, привлекателни както с ефирната еротика на цветовете в едни от циклите, така и с интензивната колоритна гама в други от тях, Марко Марков е уловил аромата – уханието на жена, заключава Аксиния Джурова.
ARTDAY.BG
