Днес е особен ден – от онези, които те карат да се чувстваш отговорен пред себе си и, заедно с това, мотивират очите ти да се взират за надеждата. Понякога ентусиазмът и оптимизмът се завръщат, напук на скъсаните от самия Дебелянов първи негови стихотворения. Думите не умират. Веднъж написани, те се реят из вселената и чакат удобния момент да ни сполетят – като любов, от която няма отърване.
Изисква се смелост да пишеш поезия.
Няма по-голяма сила от познанието. Това е единственото богатство, което не може да ти бъде откраднато от друг. Познанието не се интересува от спрелия часовник на хората, защото времето съществува единствено за онези, които не са уверени в себе си. „Тихият двор“ и „белоцветните вишни“ са тъгата на оптимиста. Защото без тъга никой не може да създава и да брани красотата.
Днес е особен ден – от онези, които те карат да посегнеш към томчето с оцелели стихотворения на Димчо Дебелянов и да осъзнаеш, че красотата на живота не може да бъде заключена между кориците на книга. Всеки има право да бъде художник, но в химикалката и четката няма нищо задължаващо. Думите, картините и песните са нашите сигурни оръжия да браним доброто.
„Безчет звезди се стичат в небесата, на светъл пир призвани от нощта…“. Ех, този подпоручик! Уж пее „черна песен“, а на душите ни по-светло някак става. Така е и в самия живот – не можеш да познаеш свободата, ако не си участвал в сражения. Не можеш да цениш добротата, ако лошото не те е спохождало. Да, радостта често е помрачена, когато посегнеш към вече прочетен роман. По този въпрос с Димчо имаме единомислие. Когато много си видял и познал, само търсиш предишното увлечение. С прозата наистина е така, с поезията това никога не може да се случи. Вероятно затова скромният поет е намирал запетаята и точката за глупави знаци, а на удивителната е гледал с присмех. Как да не се съглася, че двоеточието е по-интересен знак. „То е като разтворени за любов очи или ръце. Най-лошото е, че почти никога не се знае какво ще стане след него“. Там е разковничето: двоеточието прави живота ни интересен. Точка и удивителна!
Днес е особен ден. В календара е отбелязан като петък, но ние сме свикнали да обозначаваме нещата, които не сме способни да контролираме. Трябва да се научим да унищожаваме собствените си стихове, ако не сме сигурни, че има какво да кажат на света, без да преставаме да пишем. Важи за всяко изкуство. Важи за всяко друго начинание. Това е мъжество, което не отива на всеки. Призваните на пир от нощта знаят това. На подобно увеселение са поканени само смелите и достойните. Защото само влюбеният в живота може да напише:
„Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим…“
Автор: Добромир Банев
ARTDAY.BG
