В Международния ден на детската книга ви представяме избрани откъси от любими произведения
Днес, 2 април, отбелязваме Международния ден на детската книга. Детските книги са важна част от живота ни не само защото носят мъдрост, но и защото ни карата да мечтаем, развиват нашето въображение. Човек не може да се радва на живота без да е опознал приказния свят на всякакви странни герои. Първо копнеем да приличаме на някого от тях, а после самите ние се превръщаме в пример за подражание от нашите собствени деца.
Нека си припомним откъси от детски произведения, които си струва да бъдат препрочитани:
“Ако носиш в себе си добри мисли, те ще изгреят на лицето ти Matildaкато слънчеви лъчи и ти винаги ще изглеждаш прекрасно.” – “Матилда”, Роалд Дал
“Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.” – “Питър Пан”, Дж. М. Бари
„– Как се пише любов? – попита Прасчо.
– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.“ – “Мечо Пух”, Алън Милн
“Мислих си днес, че водата може да е вода, но ако се затопли, става на пара, а ако се охлади – на лед. И не се знае какво представлява всъщност: пара, вода или лед. Вероятно така е и с хората, и те могат да са различни.” – “Крал Матиуш Първи”, Януш Корчак
“Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство.” – “Малката русалка”, Ханс Кристиан Андерсен
“– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.” – “Магьосникът от Оз”, Лиман Франк Баум
“Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога Malkiyat printsне ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: “Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?” Те ви питат: “На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?” Едва тогава смятат, че вече го познават. Ако кажете на възрастните: “Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…”, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: “Видях една къща, която струва сто хиляди франка.” Тогава те възкликват: “Колко хубаво!” – “Малкият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери
“Вярно е, че бях пробита като фалшива монета, но туй няма никакво значение, щом наистина не съм фалшива. Трябва само да имаш търпение и да чакаш: а в края на краищата истината винаги излиза наяве!” – “Сребърната паричка”, Ханс Кристиан Андерсен
“– Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
– Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.
– Все едно накъде… – каза Алиса.
– Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака.
– …само да стигна някъде. – добави Алиса, за да поясни.
– О, сигурно ще стигнеш – рече Котака, – но трябва да вървиш доста дълго…” – “Алиса в страната на чудесата”, Луис Карол
“Вечерта, когато Мери Попинз се върна, Джейн и Майкъл се втурнаха насреща й.
– Къде бяхте? – в един глас извикаха те.
– В Страната на приказките –отвърна Мери Попинз.
– Видяхте ли Пепеляшка? – попита Джейн.
– Пепеляшка ли? Хич не ме интересува! – отсече презрително Мери Попинз. – Как ли не, Пепеляшка!
– Може би Робинзон Крузо? – полюбопитства Майкъл.
– Робинзон Крузо! Хайде де! – отвърна рязко Мери Попинз.
– Къде сте били тогава? Значи не сте били в нашата Страна на приказките?
Мери Попинз се усмихна самодоволно.
– Не знаете ли, че всеки си има своя Страна на приказките?
И с още по-загадъчна усмивка се качи в детската стая да свали белите си ръкавици и да прибере чадъра.” – “Мери Попинз”, Памела Травърз
“Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Nie vrabchetataПовдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!” – “Ние, врабчетата”, Йордан Радичков
“Светът – това е нещо много красиво – отвърна Костенурко. – Не можеш да си представиш по-красиво нещо. Направено е от вода и суша, като е спазена следната пропорция: две трети вода и една трета суша.
– Много са го разводнили – разочарова се лисичето.” – “Приключенията на Лиско по море”, Борис Априлов
“– Първото, което трябва да помните, е: защо се биете! Боят е загуба на много енергия! Енергия, която може да бъде използвана другаде… В музиката например… Тази енергия е нещо много ценно и трябва наистина да си струва, хиляда на сто, за да бъде дадена в бой! Когато се биете, трябва да знаете какво точно защитавате и заслужава ли си то да го защитавате! Битката започва и завършва в душата и ума…” – “Мина, магиите и бялата стъкленица”, Весела Фламбурари
“– Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: “Страдате ли от лунички?” – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!” – “Пипи Дългото чорапче”, Астрид Линдгрен
Заглавна снимка – Brightly
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
