Чарълз Едмънд Дьо Мареск Дьо Клавел е писател и филмов сценарист, известен със своите романи „Шогун“ и „Цар Плъх“, и филми като „Голямото бягство“ от 1963 г.
Клавел е роден в Сидни, Австралия, на 10 октомври през 1924 г. Баща му е офицер в Британската кралска армия, поради което бъдещият писател е бил отгледан на много различни места, част от Общността на нациите. През 1940 г. се записва в Британската кралска артилерия и е изпратен в Малайзия да се сражава с японците. При обстрел е ранен и изпратен в японски военнопленически лагер на индонезийския остров Ява. По-късно е преместен в затвора Чанги, близо до Сингапур. Тези събития залягат в основата на първия му роман „Цар Плъх“, публикуван през 1962 г.
През 1946 г. е издигнат в ранг капитан, но катастрофа с мотор слага край на военната му кариера. Записва се в Бирмингамския университет и там се запознава с Април Страйд (актриса), за която се жени през 1951 г. Чрез нея се запознава с филмовата индустрия и развива желание да стане режисьор. През 1953 г. заедно със семейството си се премества в Ню Йорк, където работи в телевизията, а впоследствие заминава за Холивуд. Накрая успява да се утвърди като сценарист с филми като „Полетът“ („The Fly“) и „Тутси“ („Tutsi“). Ко-продуцира класическия филм „Голямото бягство“, („The Great escape“). До 1959 г. вече сам продуцира и режисира филми.
Умира в Швейцария през 1994 г. от удар, последван от рак.
Джеймс Клавел в избрани негови цитати:
„Бог ни дава интелигентност, за да разкриваме чудесата на природата. Без този дар нищо не е възможно.”
„Търсенето на истината е най-важната работа в целия свят, както и най-опасната.”
„Войните се водят от тийнейджъри, разбирате го. А всъщност трябва да се бият политиците и възрастните, които са започнали тези войни.”
„Всички истории имат начало, среда и край, а ако са добри, краят също е начало.”
„Недостигът на години не налага липса на мъдрост.”
„Само ако живееш на ръба на смъртта, можеш да осъзнаеш неописуемото удоволствие от живота.”
„Какво са облаците, освен претекст за небе? Какво е животът, освен бягство от смъртта?”
„Очите им се срещнаха и едно обещание бе дадено, прието и върнато.”
„Още сега стани скала, в която вълните на живота ще се удрят напразно…”
„Небето, облегнато на слънцето, плаче плодородни сълзи.”
„Колко е учудващо, че дори и най-хитрите и лукавите често виждат само онова, което им се иска да видят и понякога не забелязват очевидното. Или пренебрегват действителността, защото не могат да прозрат през нея. А когато собственият им свят рухне в краката им, или пък животът ги отритне безмилостно, те започват да си скубят косите.”
„Ах, тези мъже и жени! Толкова са прозрачни. Особено мъжете. Суетни, капризни, непослушни, сприхави, податливи, ужасни – много рядко са чудесни, но какво ли би представлявал този тъй тъжен свят без тяхната детинска наивност, изкупваща всичките им недостатъци и която наричат как ли не, но всъщност си остава точно това – наивност.”
„Късметът идва в резултат от много труд и внимателна подготовка, и от още нещо, а не само от рискове. Освен ако не са добре пресметнати…”
АRTday.bg
