Артур Шницлер е изтъкнат австрийски белетрист и драматург. Завършва медицина, работи отначало като практикуващ лекар, а след това е писател на свободна практика. Оформя се под влиянието на Флобер и Мопасан. В творчеството му голямо място заемат еротиката и сложните душевни състояния. Спечелва популярност особено с драматичните си пиеси, в които проявява хумор, сантиментален реализъм и психологическо вдълбочаване. Умира през 1931 г. в родния си град.
Известни негови произведения са: „Анатол“ – 1893 г., „Зеленият папагал“ – 1894 г., „Викът на живота“ – 1906 г., „Подпоручик Густъл“ – 1901 г., „Връщането на Казанова“ – 1918 г., „Игра в утринен здрач“ – 1927 г. и др.
Представяме ви избрани цитати на творческия гений:
„Силата на характера често не е нищо по-различно от слабост на чувствата.“
„Новата мисъл в голямата си част е много стара баналност, в истинността на която сме се убедили на база собствен опит.“
„Дилетантът е човек, който не цени своите идеи, но се гордее с тях.“
„Търпимост е когато прощавате чуждите грешки, такт – когато не ги забелязвате.“
„Упоритостта е единствената сила на слабите и още една от техните слабости.“
„Сантименталността е алибито на безсърдечните.“
„Денят е дълъг за този, който умее да живее.“
„Световната история е заговор на дипломатите против здравия разум.“
„Готовността означава много, умението да чакаш означава още повече, но главното е да използваш подходящия момент – това е всичко.“
Мануела Георгиева
ARTday.bg
