Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите…

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Марио де Андраде, „Ценното време на зрелост“

„Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде….

Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.

Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.

Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.

Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.

Хора, които обичат да се смеят на грешките си.

Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.

Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.

Преди наистина да са станали такива.

Които не бягат от отговорностите си.

Които защитават човешкото достойнство.

Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.

Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.

Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края…“

Марио де Андраде

ARTday.bg

Следвайте ни във Facebook: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Анфас: Албрехт Дюрер (видео)

Албрехт Дюрер е немски художник. Още в ранна възраст той става известен в Европа със своите печатани гравюри, а днес е смятан за най-видния...

Исабел Алиенде: Бих се освободила от всичко, освен от любовта

Кой не харесва чилийската писателка? Нейните книги ни потапят в свят на символика, присъща единствено на любовта и надеждата. След собствена ѝ майка, най-важният...

Зад усмивката крия тъга…

ВСЕ ТИ ПИША, ЛЮБОВ Все ти пиша, Любов. Но не пращам писмата. Книжни жерави честичко правя от тях. Не политат обаче, тежат им крилата. Пожълтяват на скрина, покрива...

Артър Хейли: Усмивката може да прикрива предателство

Превеждан е в цял свят. Книгите на световноизвестният британско-канадски писател Артър Хейли се четат на повече от 40 езика. Повечето са бестселъри и са...

Всяко съкровище е охранявано от дракони ~ Сол Белоу

“Родителите ми емигрирали от Русия в Канада през 1913 г. Баща ми бил търговец, внасял египетски лук в Санкт Петербург. Те се заселват в...