Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите…

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Марио де Андраде, „Ценното време на зрелост“

„Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде….

Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.

Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.

Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.

Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.

Хора, които обичат да се смеят на грешките си.

Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.

Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.

Преди наистина да са станали такива.

Които не бягат от отговорностите си.

Които защитават човешкото достойнство.

Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.

Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.

Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края…“

Марио де Андраде

ARTday.bg

Следвайте ни във Facebook: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Блага Димитрова: Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж

Блага Димитрова е от големите дами на българската литература. Нейната поезия омайва, а прозата ѝ – вдъхновява вярата в любовта. Тя напусна видимя свят...

Тенеси Уилямс: Адът си самият ти!

Тенеси Уилямс идва на белия свят с името Томас Ланиър Уилямс III на 26 март 1911 г. в Кълъмбъс, САЩ. Той е американски поет,...

Джоузеф ХЕЛЪР: Глупаците мразят знанието

Често казваме „това е параграф 22” за объркани ситуации, в които законът не ти помага, а те въвлича в порочен кръг от беди. Мнозина...

Антонин Дворжак – класикът на чешката музика

Наред със Сметана, Антонин Дворжак е най-известният чешки композитор. Той е оставил голямо творческо наследство. Някои от произведенията му като симфонията „Из новия свят“,...

Предпочитам грешките на ентусиазма през безразличието на мъдростта…

Днес, 1 май, отбелязваме Международния ден на труда и на международната работническа солидарност. И как иначе – именно работата ни е превърнала в хора....