Отбелязваме 44 години от смъртта на френския писател с избрани откъси от знаменитата му книга „Упражнения по стил“
Реймон Кьоно се ражда на 21 февруари през 1903 година в Хавър, Франция. Той е отявлен последовател на сюрреализма, известен с експерименталните си книги. Членувал е в интелектуалната организация „Оулипо“. На български са преведени книгите му „Упражнения по стил“ (1947) и „Зази в метрото“ (1959). Кьоно е запомнен с хапливото си чувство за хумор и способността да иронизира.
Като поет е близък до Ж. Превер, но неговите стихове са по-скоро експеримент със словото, игра със звуковете и понятията, каламбури. Сборникът „Малка джобна космогония“ (1950) е сатира на историята на цивилизацията, а в сборника „Ако ти мислиш“ (1952) излизат стихове от периода 1920-51 г. Книгата „Сто хиляди милиарда стихотворения“ (1961) е полушеговито ръководство за съчиняване на голямо количество сонети в комбинация от 14 строфи. Автор е на множество стихове, които, следвайки структурата на музиката, се превръщат в популярни песни. По-късно излизат „Приказка по ваш вкус“, „Интимният дневник на Сали Мара“ и разказите „Паника“ и „Съдба“. Умира на днешния ден, 25 октомври, през 1976 г.
Представяме ви цитати от „Упражнения по стил“ на Реймон Кьоно:
АНОТАЦИЯ
Автобус по южната линия. Натоварен час от деня. Младеж на двайсет и шест години – мека шапка с шнур вместо панделка; прекалено дълъг врат, сякаш са го разтягали. Хората слизат. Въпросният младеж се сдърпва със съседа си. Упреква го, че го блъскал всеки път, щом някой минел. Хленчи, а му се иска да е злъчен. Вижда свободно място и се спуска към него.
Два часа по-късно го срещам отново – на площад Ром, пред гара Сен Лазар. Той е с някакъв свой приятел, който му казва: “Ще трябва да добавиш едно копче на палтото си.” Обяснява му къде (при яката) и защо.
УДВОЕНО
По пладне и по обед се качих и се намирах на платформата и на задната площадка в един автобус и градски рейс, пълен и претъпкан, по южната линия и от Контрес-карп към Шампере. Аз и моя милост видях и забелязах един млад мъж и зрял юноша, твърде смешен и доста комичен, с кльощав врат и тънка шия, а около шапката и покрай капелата – с въженце и канапче. След настаналата суматоха и подир настъпилата бъркотия той каза и рече със сълзлив глас и плачлив тон, че неговият съсед и близкостоящ нарочно и умишлено го бутал и блъскал, щом и колчем някой слизал или излизал. Като свърши словото си и приключи речта си, той се отправи и насочи към едно празно място и свободна седалка.
След два часа и подир сто и двайсет минути отново и пак го срещнах и видях на площад Ром и пред гара Сен Лазар, придружен и съпроводен от свой приятел и негов другар, който го съветваше и убеждаваше да прибави и зашие едно копче и кокалено търкалце на своята горна и връхна дреха и одежда.
МЕТАФОРИЧНО
В разгара на деня, попаднало сред куп сардели в белезникавия търбух на твърдокрило, някакво пиле с дълга проскубана шия се обърна изневиделица към една от кротушките и словото му се разнесе във въздуха, просмукано от негодувание. Сетне, подмамено от празното пространство, птичето отлетя.
Сред мрачната градска пустош видях как още същия ден му подрязват крилцата заради някакво си копче.
ОТЗАД НАПРЕД
“Ще трябва да добавиш едно копче на палтото си” – каза му неговият приятел. Срещнах го на площад Ром, след като го бях оставил точно когато с настървение се бе втурнал към една седалка. А малко по-рано се беше сдърпал с друг пътник, който – според нашия – го бутал, щом някой слизал. Споменатият кльощав младеж носеше смешна шапка. Това се случи на платформата на един препълнен автобус по южната линия днес, около обед.
УДИВЕНО
Леле, че бяхме нагъчкани на автобусната платформа! И как можеше този младеж да има толкова тъп и смешен вид! А какво направи? Взе да се кара с някакъв човечец, който – твърдеше перкото му с перко – го блъскал! След което намери за най-добре да се спусне към едно освободило се място! Вместо да го отстъпи на някоя дама!
След два часа кого, мислите, срещам пред гара Сен Лазар? Същия фукльо! Да се води по акъла на друг такъв като него! Как да се издокарал!
Просто да не повярваш!
СЪНУВАНО
Имах чувството, че ме обгръща мъгла със седефени отблясъци, изпълнена с многобройни и смътни присъствия, сред които все пак достатъчно ясно се открояваше силует на младеж, чийто прекалено дълъг врат сам по себе си красноречиво разкриваше боязливия и същевременно скандалджийски характер на тази особа. Вместо панделка на шапката му имаше плетена връвчица. Впоследствие той се скара с някакъв човек, когото не виждах, а сетне – сякаш обзет от страх – изчезна в мрака на един коридор.
След време той отново ми се яви – огрян от слънцето, крачеше пред гара Сен Лазар с някакъв свой приятел, който му казваше: “Ще трябва да добавиш едно копче на палтото си.”
И тогава се събудих.
ПРОРОЧЕСКО
Настане ли обед, ще се озовеш на задната платформа в автобус, където ще се струпат много пътници и сред тях ще съгледаш смешен юноша с кльощав врат и без панделка на филцовата шапка. Ще му е нещо криво. Ще реши, че господинът до него го бута нарочно всеки път, когато се качват или слизат хора. Ще си излее болката, но другият, изпълнен с презрение, няма да му отговори. И юношата – смешен, обзет от паника – ще му се изниже под носа към едно свободно място.
Малко по-късно ще го видиш на площад Ром, пред гара Сен Лазар, придружен от някакъв приятел, и ще чуеш следните слова: “Това палто не ти стои добре, необходимо е да прибавиш едно копче.”
Превод: Елена Томалевска и Васил Сотиров
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
