Легендата на киното от 60-те години Клаудия Кардинале почина вчера на 87-годишна възраст, съобщиха световните агенции.
Кардинале е издъхнала в дома си в Немур – близо до френската столица Париж, заобиколена от децата си, обяви нейният агент пред Франс прес.
Кардинале е снимала с най-големите режисьори, сред които Лучино Висконти, Федерико Фелини, Ричард Брукс, Анри Верньой и Серджо Леоне.
„Тя ни оставя наследството на една свободна и вдъхновяваща жена, както в живота си, така и в кариерата си на артистка“, заяви агентът ѝ Лоран Саври в съобщение, изпратено до АФП.
Родена в Тунис на 15 април 1938 г., в семейство на сицилианци Клаудия Кардинале е една от най-награждаваните актриси в италианското кино. В кариерата си е печелиа три пъти приза „Давид на Донатело“ (известен като „италианските Оскари“), както и „Златен лъв“ за цялостна кариера, връчен й на Международния филмов фестивал във Венеция през 1993 г., почетен „Давид“, също за цялостна кариера, през 1997-а, както и „Златна мечка“ за цялостна кариера от Берлинале през 2002 г.
Сред най-известните филми с нейно участие са „Либера, любов моя“ и „Красивият Антонио“ на Мауро Болонини редом с Марчело Мастрояни, „Момичето с куфара“ на Валерио Дзурлини, „Осем и половина“ на Федерико Фелини, „Роко и неговите братя“ и „Гепардът“ на Лукино Висконти със знаменитата бална сцена в партньорство с Ален Делон, „Имало едно време на Запад“ на Серджо Леоне, „Момичето на Бубе“ на Луиджи Коменчини, „Денят на кукумявката“ на Дамиано Дамиани, „Петролотърсачките“ на Кристиан Жак, където е в екранна конкуренция с Брижит Бардо, „Кожата“ на Лилиана Кавани. Била е в историческите образи на сестрата на Наполеон Полин Бонапарт („Аустерлиц“) и Кларета Петачи – любовницата на Мусолини, в „Кларета“ на Паскуале Скуитиери – втория съпруг на Кардинале.
Когато е на 16 години Клаудия печели конкурс за красота. Наградата „Най-красивата италианка в Тунис“ ѝ носи пътуване до кинофестивала във Венеция, където веднага привлича вниманието и, макар и неохотно, се отказва от плановете си да стане учителка.
Баща ѝ е този, който я убеждава да започне кариера в киното. Самата тя признава, че на 20 години се е превърнала в героиня от вълшебна приказка.
През октомври 2015 година Клаудия Кардинале пристигна в България за премиерата на българския филм „Имало едно време един уестърн“ (Twice upon a time in the West) на режисьора Борис Десподов, в който актрисата изигра себе си. По време на посещението си у нас тя получи титлата „доктор хонорис кауза“ на Националната академия по театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“.
Клаудия Кардинале от първо лице:
Когато бях млада, първият филм, който гледах беше с Марлон Брандо. Имаше голямо кино близо до дома ни в Тунис и си спомням Марлон Брандо и Бриджит Бардо. Важното за киното е, че можеш да мечтаеш. Не харесвам филми, които са банални.
На Марлон Брандо не можеха да кажат „не“ нито жените, нито мъжете. Нито Джеймс Дийн, нито Мерилин Монро. Той беше любимият ми актьор, още когато бях момиче. И когато отидох на снимки в Лос Анжелис, Брандо беше първият, който ми позвъни. Представи ми се с целия си чар, но аз упорито не се поддавах на изкушението. Той се засмя и каза: „Всичко разбирам. Ти си Овен – както и аз.“ И когато той си тръгна с празни ръце, аз си казах: „Каква съм глупачка!“
Мъжете смятат, че жените са слаби, но аз с успех доказах обратното. Винаги казвам: „Ако веднага отговориш на ухажванията на мъжа, той много скоро ще те зареже“. Ненавиждам флирта и мимолетните връзки. Официално никога не съм се омъжвала, но и никога не съм взимала чужди мъже.
Със София Лорен имах проблем. На всеки коктейл или прием тя подхвърляше: „Ти влез първа, аз – след теб. Защото съм по-важна“. След време ми се извини и ме нарече „моята по-малка сестра“.
Във всички филми, в които е имало екстремни сцени и каскади, никога не съм ползвала дубльор.
Получавам много писма от обожателки, никога не съм имала проблеми с жените. Когато снимахме с Бриджит Бардо „Петролотърсачките”, всички очакваха да не се понасяме – русата срещу брюнетката, но за тяхно съжаление, имахме чудесни взаимоотношения.
Никога не попаднах в скандал или объркване, както е обичайно за една актриса. Никога не разкрих себе си или тялото си във филмите. Тайнствеността е особено важна.
Трябва да си много силен, за да не изгубиш своята самоличност и идентичност.
Не е важно да си красива. Важно е да даваш емоция на хората. Не харесвам лифтинга и пластичните корекции, мисля, че жените трябва да са такива, каквито са.
Никога не съм се мислила за красавица. И нека никой да не си мисли, че кокетирам. За мен възрастта никога не е имала значение. Аз съм човек, който се забавлява и не разсъждава върху аритметиката.
Глупаво е да мислим, че можем да спрем времето. Когато виждам всички тези актриси, които се преправят и накрая всички те си заприличват, ако не са обезобразени за цял живот! Какъв ужас! Не понасям идеята за пластична хирургия. Веднъж един лекар дойде при мен, за да ми направи предложение. Никога! Впрочем мама винаги ми казваше: “Бръчките ти не се виждат, Клаудия, защото ти винаги се смееш!”
ARTDAY.BG
