Статуята беше официално открита от председателя на Инициативния комитет за изграждане на паметника Димитър Главчев, скулптора Иван Чолаков, художника проф. Пламен Вълчев, архитект Димитър Младенов и деца от училище „Захари Стоянов“. Отец Лъчезар от храм „Света София“ извърши тържествен водосвет, а в края на церемонията присъстващите почетоха паметта и делото на Захарий Стоянов със свеждане на глава.
Отец Лъчезар честити Деня на православната християнска младеж и семейство. „Нека така, както се помолихме на нашите държавници, тези, които отговорят за благопреуспяването на нашия народ и духовното му израстване, Божието благословение и Неговата велика милост да бъде над тях и над целия български народ“, каза отецът.
Пред паметника бяха положени венци от името на председателя на Народното събрание Рая Назарян, заместник-председателя на парламента Юлиана Матеева, Димитър Главчев, Инициативния комитет, министъра на правосъдието и ВМРО-БНД.
Където и да е бил, Захарий Стоянов винаги е отдавал цялата си същност на България, каза Димитър Главчев в словото си на церемонията.
Захарий Стоянов е показал как националният идеал може да обедини всички ни много отвъд изкушенията на дребнотемията, заяви и министърът на правосъдието Георги Георгиев.
Сред присъстващите на откриването на паметника бяха кметът на София Васил Терзиев, народните представители от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Николай Денков, Манол Пейков, Татяна Султанова и Андрей Цеков, председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов, депутатите от „ДПС-Ново начало“ Искра Михайлова, Станислав Анастасов и Атидже Алиева, заместник-министърът на културата Тодор Чобанов, общинският съветник Грети Стефанова и генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
Водещи на церемонията бяха актьорите Силвия Лулчева и Калин Сърменов.
Паметникът е финансиран изцяло с дарения, дарителите – граждани, частни компании, политици и политически формации, учени и общественици, са близо 50 на брой.
Идеята за паметника се ражда преди години, като един от подбудителите е адвокат Иван Арнаудов. В края на 2017 г. е сформиран Инициативен комитет с участието на утвърдени личности, обединени от желанието да изразят признателността на поколенията към делото на Захарий Стоянов, който до този момент в София е почетен единствено с бюст в Борисовата градина. В реализирането на каузата се включва и Български червен кръст (БЧК).
През 2019 г. е проведен конкурс за авторски екип и е избран проектът на скулптора Иван Чолаков, художника проф. Пламен Вълчев и арх. Димитър Младенов.
През юли 2023 г. Столичният общински съвет взема решение за съгласие за поставянето на паметника.
Захарий Стоянов е роден през 1850 г. в село Медвен, Сливенска област.
Захарий Стоянов активно участва в организирането на Старозагорското въстание (1875) и в подготовката на Априлското въстание (1876), като е назначен за апостол от Четвърти (Пловдивски) революционен окръг. Присъства на събранието на Оборище и обикаля селата с четата на Бенковски. На 19 май 1876 г. той е арестуван и през септември е въдворен в родното си село. През 1877 г. подпомага Стефан Стамболов в реквизирането на храни за руската армия.
След Освобождението на България (1878) се установява в Русе, където работи като секретар на апелативния съд, член на Търновския окръжен съд и съдебен следовател в Русенския окръжен съд. Силно се противопоставя на суспендирането на Търновската конституция от княз Александър Първи и е преследван от режима на пълномощията (1881 – 1883). Застава начело на борбата за Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885) и е председател на Българския таен централен революционен комитет. Участва активно и в борбата за освобождението на Македония (дн. Република Северна Македония).
Стоянов е автор на прокламацията за обявяване на Съединението и член на временното правителство.
Той е член на Народнолибералната партия и поддръжник на Стамболовия режим (1887 – 1894). Депутат е в Четвърто Обикновено Народно събрание (1884 – 1886), заместник-председател (1887) и председател на Петото Обикновено Народно събрание (13 декември 1888 – 6 септември 1889).
Захарий Стоянов развива активна журналистическа дейност.
Най-значителното му произведение е „Записки по българските въстания“ (3 тома, 1884 – 1894, посмъртно), монументална епична творба, в която са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското и Априлското въстание. В нея Стоянов създава богата галерия от живи, пластично изваяни и индивидуализирани образи и разказва увлекателно за земята, хората и националноосвободителната борба.
Захарий Стоянов умира на 2 септември 1889 г.
Източник: БТА
ARTDAY.BG
