Почина писателят и сценарист Калин Терзийски. Тъжната новина съобщи брат му Светослав Терзийски във Facebook профила си. Авторът беше едва на 55 години.
Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в София. Завършил е Националната природоматематическа гимназия. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно“.
В първите четири години след завършването си работи като психиатър в Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в кв. „Курило“, Нови Искър. Успоредно с това започва да пише за вестници и списания.
През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа.
През март 2010 г. създава, заедно с група съмишленици, Сдружение на българските телевизионни сценаристи. Учредител е и на Асоциация на писателите в България.
Избрани цитати от автора
…Има такива хора, които възприемат себе си като страничен човек, към когото трябва да бъдат особено внимателни. Все едно този друг човек е някакво малко детенце. Което трябва да бъде пазено извънредно грижливо от всякакви грозотии и ужаси в живота. Треперят над душите си, така да се каже, да не вземе да ги повреди нещо. Все едно са чужди.
Из „Мечката”
А аз съм мечка и туй то! Като си презрян звяр и от тебе може да се очаква всичко – вече можеш да мислиш малко по-халтаво, нали така? Малко по-освободено, както казват хората.
Ще ви дам пример: Ако си с много чистички дрехи – ходиш като препариран! Представете си само: ходиш из гората с новичките си чисти дрехи, наконтен. И не смееш ни да си опреш коляното в някой дънер, ни да седнеш на някой изоставен мравуняк…Пфу – не дай си Боже да има свеж мъх там и да ти изцапа в зелено финия ленен панталон, хаха!
А като си като мен със старо рухо, смрадливо и пълно с клечици и бодли; и мравки и бълхи пъплят из него; и парченца от плътта на изядена отдавна овца са изсъхнали и спечени в козината; и пръст има, и кръв собствена и чужда, и семенна течност от отдавна забравени мечоци, и живи неща има и умрели…И като така навлечен бродиш из гората – никакви притеснения нямаш! И се движиш свободно и сядаш където си поискаш и лягаш където завърнеш. Нямаш никакви ограничения.
Из „Мечката”
Веднъж майката на Иисус от Назарет влязла в стаята му и започнала направо:
– Сине… На трийсет години си, трябва да си намериш някаква сериозна работа. Аз разбирам, че сега трудно се намира работа за светци, месии и пророци, но защо не опиташ нещо друго? Трябва да се плаща сега сметка за дърва, данък за разпъванията на кръст…
– Кога пък го въведоха? – попитал Иисус – пък и какъв смисъл има в тоя…данък?
– Ами така е, ти като не се интересуваш от нищо…държавата не можела да плаща за безплатни развлечения на хората, взимат го за осигуряване на кръстове, за заплати на разпъвачите, на охраната, за гвоздеи…
Из „Започни работа, Исус!”
ARTDAY.BG
