За българската завист и радостта от неуспеха на другите
Българин казал, че може да направи 100 тека. Всеки, на който го споменал, се изсмял. Той се ядосал и решил да им докаже. Наел стадион. Сложил легло в средата на терена. Пуснал билети. Разпродал целия стадион. Изкарал много пари.
Дошло времето. Излязъл той на терена, облечен в прозрачна бяла туника, а на леглото го чакали четири девойки. Започнал:
10… 20…30…80…90… 97… 98…99 тека…
В този миг човекът се строполил, но успял да промълви на микрофона:
– Не мога повече!
В началото тихо, но все по-силно стадионът бил огласен от скандирането на публиката:
– Пе….ст! Пе….ст! Пе….ст!
Според мен, този виц е гениален и разкрива точно психологическия профил на българина: Невярващ, но готов да плати и с част от последните си средства, само и само, за да погледа сеира на този, който се опита да докаже, че може да промени установена невъзможност, та да види неуспеха му. А когато опитващият е на крачка от успеха, но по една или друга причина не успее, вместо да го окуражи и поздрави, започва да му се подиграва и унижава. Поради една проста причина:
Аз не мога, та… ти ли?
Светослав Витков, Фейсбук
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
