Учени откриха нов регулатор на развитието на рака в човешката ДНК

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Учени от Швеция са открили нов регулатор на развитието на рака в човешката ДНК, пише сп. „Нейчър къмюникейшънс“.

Емблематичната двойна спирала на ДНК прави повече от това „просто“ да съхранява генетична информация. При определени условия тя може временно да се сгъва в необичайни форми. Авторите на настоящото изследване от Университета на Умео са установили, че подобна структура, известна като и-ДНК, не само се образува в живите клетки, но и действа като регулаторен фактор, свързан с рака.

За разлика от класическата двойна спирала, и-ДНК представлява единична верига, завързана на възел в компактна четириверижна структура. На молекулярно ниво тя се държи не от стандартните базови двойки аденин-тимин и цитозин-гуанин, а от двойки цитозини. Заради своята нестабилност подобни структури десетилетия наред са били считани за „лабораторни артефакти“, неспособни да съществуват в жива клетка.

Използвайки нови експериментални методи, изследователите са открили, че и-ДНК наистина се появява в клетките, но само за кратко време – непосредствено преди да започне репликацията на ДНК.

Учените освен това са установили, че и-ДНК е нееднородна: едни структури се разплитат лесно, докато други се отличават с висока устойчивост, което зависи от ДНК последователността. Много от тези участъци са разположени в регулаторните зони на онкогените, т.е. гените, които насърчават развитието на тумори. Това предполага възможна връзка между и-ДНК и уязвимостта на раковите клетки.

Ключова роля в този процес играе протеинът PCBP1: той навреме „разплита“ и-ДНК, позволявайки на клетката да копира правилно генетичния материал. Ако това не се случи, репликацията се забавя, което увеличава риска от увреждане на ДНК и геномна нестабилност – характерна черта на раковите клетки.

Тъй като туморните клетки често изпитват силен репликационен стрес заради бързото делене, намесата във функцията на и-ДНК или протеините, които я регулират, може да наруши способността им да оцеляват. Поради тази причина авторите на изследването смятат, че тези структури могат да се превърнат в нова мишена за противоракова терапия.

Източник: БТА

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Приказка за завистта

Живееха двама съседи: Стоян и Иван. Стоян имаше магаре, а Иван нямаше. „Хубаво нещо е да си имаш магаре“ — мислеше си Иван, като гледаше...

Туве Янсон: Баровете са убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“

Туве Янсон е родена на 9 август 1914 г. в Хелзинки в семейство на творци – баща ѝ е скулптор, а майка ѝ е...

Орхан Памук – оптимистът с писалка в ръка

Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул. Произхожда от семейство, което се ползва с общественото уважение. Баща му е...

Смелостта да си жив – фрагмент от Димитър Подвързачов

"Животът е река пред всекиго от нас. Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави. ...

Изследване заключи, че е болезнено да се мисли

Умственото натоварване води до раздразнение, разочарование или други отрицателни чувства в много ситуации, което подкрепя идеята, че е болезнено да се мисли, съобщи ЮПИ,...