Когато котките падат, те обикновено се приземяват на краката си.
Екип от университета Ямагучи в Япония откри отговора – горната част на гръбначния стълб е по-гъвкава от лумбалната зона, както подробно описват учените в проучване, публикувано в списанието The Anatomical Record.
Рефлексът за изправяне във въздуха е сложна маневра, която предпазва котките от сериозни наранявания, ако паднат. Докато падат, гръбначният стълб се извива, което изглежда противоречи на законите на физиката. Това е така, защото обект във въздуха не би трябвало да може да се завърти, без да има нещо, на което да се опре.
За да разберат как го правят, изследователите първо проучват гръбначните стълбове на пет трупа на котки. Те отделят гръдния гръбначен стълб (горната и средната част на гърба) от лумбалния гръбначен стълб (долната част на гърба) и ги тестват механично под въздействието на сили, които ги извиват, за да измерят гъвкавостта, силата и устойчивостта им на въртене. Това разкрива способностите на тялото на котката.
Екипът използва и високоскоростни камери, за да заснеме две здрави котки, докато падат върху мека възглавница. Те поставят маркери на раменете и бедрата им, за да проследят движението на частите на тялото им.
Изследователите откриват, че гръбначният стълб на котката не е еднакво гъвкав. Различните части се движат по различен начин, за да помогнат на животното да кацне безопасно. Гръдният гръбначен стълб е изключително гъвкав и има зона, в която може да се усуква почти свободно на почти 50 градуса с много малко усилие. Междувременно лумбалният гръбначен стълб е много по-твърд и действа като стабилизатор.
По време на изправянето във въздуха котката първо завърта главата и предните си крака към земята, защото гръбначният стълб е гъвкав, а предната част на тялото е по-лека. След това следва задната половина. Твърдият лумбален гръбначен стълб действа като солидна котва, позволяваща на котката да завърти предната си част, без да изгуби контрол.
„Тези резултати показват, че въртенето на торса по време на възстановяване на равновесието във въздуха при котките се случва последователно, като първо се върти предната част на торса, следвана от задната част, и че гъвкавият им гръден гръбначен стълб и твърдият лумбален гръбначен стълб при аксиално усукване са подходящи за това поведение“, коментират авторите на проучването в статията си.
Откритията могат да направят нещо повече от просто обяснение на любопитен трик на домашни любимци. Изследователите предполагат, че те биха могли да подобрят математическите модели на движението на животните, да помогнат на ветеринарите да лекуват травми на гръбначния стълб и дори да доведат до създаването на по-гъвкави роботи.
ARTDAY.BG
