Полският актьор, режисьор и педагог Ян Енглерт бе специален гост на 30-ото юбилейно издание на София Филм Фест. На българската публика той е известен с емблематичния образ на отец Ередия от филма „Осъдени души“ на режисьора Въло Радев. Ролята му в екранизацията по едноименния роман на Димитър Димов е сред най-силните и въздействащи образи в историята на българското кино.
По време на гостуването си у нас, Ян Енглерт бе удостоен с Наградата на София.
Полският актьор продължава активната си творческа кариера. В София той представи най-новия филм с негово участие – „На кръстопът“, режисиран от Доминика Монтеан.
Пред БНР Ян Енглерт сподели, че в България се чувства като у дома си.
„Това е необикновено чувство. Понякога се случва да не идвам до България с години. А, всеки път, когато се връщам във вашата страна, усещам все едно последната ни среща е била вчера.
Знаете ли, когато се връщам назад във времето, а на моята възраст човек си прави някаква равносметка, осъзнавам, че това е единственото място, в което не ми се е случвало нищо лошо. Не съм срещнал нищо неприятно. Това се отнася не само до страната, но и до хората, които срещам и с които съм свързан. Може би отношенията ни не с всички могат да се нарекат приятелство. Но, това е симпатия, която трае десетки години.
Вчера се видяхме с втория оператор на филма „Осъдени души“. Минали са 52 години от последната ни среща, а разговаряхме така сякаш тя е била вчера“, сподели Енглерт.
За снимките на филма „Осъдени души“ си спомня, че срещата му с режисьора Въло Радев и оператора Христо Тотев е било изключително събитие.
„В началото, когато започнахме да снимаме филма, за мен беше много учудващо, че режисьорът е избрал тази роля за мен. Защото, когато прочетох книгата на Димитър Димов, ми се стори, че описанието на отец Ередия не пасва на моя натюрел. И още по-голяма беше радостта ми, когато почитателите на Димов бяха убедени, че аз съм правилният избор, че са приели моя образ пред версията от романа. И сега не знам дали читателите всъщност помнят Ередия с онези пламтящи черни очи, както е в книгата. Или този със сините очи…
Това е нещо необикновено. Интересно е, че тази роля издържа толкова много години. Това, разбира се, съвсем не е само моя заслуга. Защото това е работа на целия колектив. Но, това, което е най-съществено е, че тази роля успя да свърже хората в приятелски отношения, които да устоят толкова години. На практика говорим за 3 поколения“, посочи Ян Енглерт.
В новия филм “На Кръстопът”, полският актьор влиза в ролята на лекар, завеждащ отделение.
„Героят в “На Кръстопът” доживява значителна дълбока старост и има възможност, и желае да направи определена равносметка на съвестта си. По-близо е до Крал Лир, отколкото до Ередия“, казва Ян Енглерт.
Като педагог споделя, че най-важното е да преподава на всеки млад човек индивидуално.
„Да го научим кой е той – какво притежава и какво му липсва. Така, че трябва с всеки да се работи персонално.
Цялото познание сега е съсредоточено в изкуствения интелект, към който посягаме, за да получим информация. Всъщност трябва да учим хората, че не информацията е тази, която ни развива. Тя не го прави. Интерпретацията постига напредъка в човешкото знание.
Ако не забравяме това, няма да претърпим загуба от алгоритмите. Ако го забравим обаче, те ще спечелят“, каза Ян Енглерт.
Какво още сподели полският актьор, можете да чуете в интервюто на Юлия Владимирова с Ян Енглерт.
Източник: БНР; Снимка: БТА
ARTDAY.BG
