На 13 ноември 1862 г. математикът Чарлс Латуидж Доджсън, когото всички днес познаваме като Луис Карол, отбелязва в своя дневник: „Започнах да пиша приказката за Алиса и се надявам да я завърша до Коледа.”
Обещанието е дадено пред 4-годишната Алиса Лидъл, едно от петте деца на Хенри Лидъл, декан на математическия факултет на Оксфордския университет, където по онова време преподава Доджсън/Карол. Тогава той е на 30 години (роден е на 27 януари 1832 г. в Деърсбъри, графство Чешър, Англия). Писател, философ, математик, логик и фотограф, младият мъж променя името си, защото държи да се представя именно като автор на книги за деца. А двете му най-известни произведения са „Алиса в Страната на чудесата” (1865) и „Алиса в Огледалния свят” (1871).
Малката Алиса Лидъл е прототип на главната героиня. Математикът обичал да излиза на разходка с нея и двете й сестри Лорийн и Едит. На 4 юли 1862 г. всички заедно плавали с лодка по река Темза, а момиченцата го помолили им разкаже измислена от него история. И тогава професорът изфантазирал случка с малката Алиса, която попаднала в страната на чудесата. Историята толкова им харесала, че децата помолили своя вече пораснал приятел да я напише и на хартия. Той изпълнил желанието им, записал приказката в тетрадка, илюстрирал я със собствени рисунки на героите – малката Алиса, Лудия шапкар, Мартенския заек, Чешърския котарак, мишката и т.н. И, разбира се, им я поднесъл като коледен подарък още същата година: обещано и изпълнено!
Случайно или не, ръкописът попада в ръцете на детския писател Джордж Макдоналд, който убеждава Доджсън/Карол да издаде книгата му. И така приключенията на Алиса, поколение след поколение, продължават да радват милиони хлапета по целия свят.
Предлагаме избрани цитати, изречени от приказните герои на Луис Карол:
„Ако не бях истинска, нямаше да плача.”
„Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?”
„Ако някои хора не се месеха в работите на другите, земята щеше да се върти доста по-бързо!”
„Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да кажеш: „Е, най-сетне е утре!”
„Не мога да се върна във вчера, защото тогава бях друг човек!”
„Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.“
„Няма значение къде е тялото ми. Умът ми непрестанно работи. Колкото по-ниско се намира главата ми, толкова по-дълбоки са мислите ми.”
„Една от най-сериозните загуби в битката е да си загубиш главата.”
„Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.“
„Преди да отидеш някъде, трябва да си вземеш хубава пръчка, за да разгонваш слоновете.”
„Ако твърде дълго държиш в ръце нажежена до червено маша, в крайна сметка ще се опариш; ако по-силно удариш пръста си с нож, обикновено потича кръв; ако изпиеш на един дъх шишенцето с надпис „отрова”, рано или късно ще ти стане лошо.“
„– Но аз не искам да бъда сред луди хора.
– О, нямаш избор. Тук всички сме луди. Аз съм луд. Ти си луда.
– Откъде знаеш, че съм луда?
– Трябва да си. Иначе нямаше да си тук.“
„Де да можех да срещна един разумен човек за разнообразие!”
„Не грухти! Изразявай мислите си по някакъв друг начин.”
„Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това… Всичко би било толкова просто. Хапнеш си сладка и ставаш добър.”
Мануела Георгиева
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
