Най-древните досегашни химични индикации за винопроизводство датираха от 5400-5000 г. пр. Христа
Лозарството е възникнало преди повече от 8000 години, т.е. близо 10 века по-рано, отколкото се смяташе досега, показват следи върху глинени съдове от неолита, открити при разкопки в Южен Кавказ в Грузия, предаде Франс прес.
Най-древните досегашни химични индикации за винопроизводство датираха от 5400-5000 г. пр. Христа и бяха открити в планините Загрос в Иран, припомниха учени. Извършените от екипа им разкопки са концентрирани на два обекта, където са намерени много глинени съдове, датиращи от началото на неолита, отпреди 8100-6600 години – Гадачрили Гора и Шулаверис Гора, на около 50 км от Тбилиси.
Изследването на следите, оставени в 8 делви на няколко хилядолетия, разкри наличие на тартарова (винена) киселина. Открити бяха също следи от три други киселини, свързани с винопроизводството – ябълчена, янтарна и лимонена.
„Това навежда на мисълта, че Грузия вероятно е люлка на опитомяването на лозниците и че там се е зародило лозарството – заяви Патрис Тис от Френския национален институт за агрономически изследвания. – Евроазиатските лозя, които днес произвеждат 99,9 на сто от виното в света, произхождат от Кавказ.“
„Смятаме, че сме открили следи от най-древното опитомяване на диви лозя в Евразия с единствената цел да се произведе вино – заяви експертът по археология Стивън Батюк от университета в Торонто. – Днес съществуват над 10 000 вариации на опитомената версия на гроздето за производство на трапезно вино.“
Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
