Няма нищо трагично в растежа на едно цвете

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Повечето хора не са готови за смъртта. Тя ги шокира, ужасява ги. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има.

Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и ѝ говоря: „Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам“.

В смъртта няма нищо трагично, както няма нищо трагично и в растежа на едно цвете. Трагичното не е смъртта, а животът, който хората живеят или не изживяват до смъртта си.

Те не ценят живота си, пикаят на собствения си живот. Направо го осират. Тъпаци. Мислят само за шибане, за филми, за пари, за семействата си, за шибане.

Главите им са пълни с бръмбари. Приемат Бог, без да се замислят; приемат света, без да се замислят. Скоро забравят да мислят, оставят да мислят други вместо тях. Главите им са пълни с бръмбари.

Хората са грозни, говорят грозно, ходят грозно. Пусни им великата музика на вековете и няма да я чуят. Смъртта на повечето хора е една фалшификация. Вече не е останало какво да умре.“

Чарлз Буковски, „Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба“

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им

Учени от САЩ са установили защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им, пише Физ.орг. Някои комари наистина...

Дейвид Духовни в непрестанно търсене на истината

Днес, 7 август, празнува една от най-интелигентните, многостранни и харизматични икони на съвременната поп култура – Дейвид Духовни. Притежател на магистърска степен по английска...

Стефан Цанев: Аз тръгвам към онази измислена, безсмислена и слисваща любов…

Стефан Цанев е роден на днешната дата, 7 август, през 1936 година в село Червена вода, Русенско. Поет, писател и драматург. Автор, когото наистина...

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...