Избрани цитати на феноменалната балерина, покорила света
Легендарната балерина на 20 век, феноменалната Мая Плисецкия, е родена на 20 ноември 1925 г. в Москва. През юни 1934 г. постъпва в Московското училище по хореография. На 27 април 1947 г. за първи път танцува партията на Одета-Одилия в „Лебедово езеро“ на Чайковски, която се превръща в знакова за нейната биография. През 1958 г. се омъжва за композитора Родион Шчедрин. От 1960 г. е прима-балерина на Болшой театър, на сцената на който прави блестящи роли. Феноменалните й изпълнения в „Каменното цвете“, „Спящата красавица“, „Спартак“, „Жизел“ си остават емблематични. Алберто Алонсо поставя специално за нея „Кармен”, а Морис Бежар – „Болеро” и „Айседора”.
Талантът на Плисецкая не с ограничава със сцената – тя е хореограф, има изяви като актриса, издава и книгата „Аз, Мая Плисецкая“, работи като художествен ръководител на Римския театър за опера и балет и Испанския национален балет в Мадрид. През 1990 г. се оттегля от сцената. По време на кариерата си е получила множество отличия в знак на признание за таланта си, сред които Ордена на почетния легион на Франция, Международна Императорска награда – Япония, Награда на Парижката танцова академия на името на Анна Павлова и много други. Тя е почетен доктор на Сорбоната и почетен професор на Московския държавен университет. На нейно име е наречена малка планета и сорт гладиоли. Мая Плисецкая напусна този свят на 2 май 2015 г.
Ето някои цитати от легендата на балета:
„Хората не се разделят на раси, класи, държавни системи. Хората се делят на добри и лоши. Само толкова. Добрите винаги са изключение, дар свише.”
„Аз живях. Казвам на себе си – честно. Нито деца, нито старци, нито нашите по-малки братя – животните, не съм обиждала. Приятелите не съм предавала. Дълговете съм си връщала. Доброто съм помнила и помня.”
„Ще ви дам съвет, бъдещи поколения. Послушайте ме. Не се примирявайте, не се примирявайте до самия край. Дори и тогава – стреляйте, воювайте, тръбете, барабани бийте… До последния миг се борете… Победите ми се дължаха единствено на това. Характерът – това е съдба.”
„А какво всъщност му трябва на човек? За другите не зная. А за себе си мога да кажа. Не искам да бъда робиня. Не искам непознати хора да решават съдбата ми. Нашийник не искам. Клетка, дори и платинена, не искам.”
„В изкуството не е важно „какво“. Най-важно е „как“. Трябва да стигне до всеки, да трогне душата му – тогава е истинско, иначе никак даже.”
„Не съм сигурна, че висшето проявление на ума е добротата. Добрите хора често са мачкани от пълни глупаци.”
„Искам да танцувам до сто години. Но ако не мързелуваш повече от четирийсет няма да изкараш.”
„Хората, които обичат, могат да се издигнат над обикновеното, дребнавото. Влюбените винаги живеят в друго измерение.”
Мануела Георгиева
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
