Днес си отиде един голям разказвач. Димитър Шумналиев затвори последната страница от земния си път, за да остане завинаги в голямата книга на българската литература.
Той умееше да дирижира думите така, както малцина успяват. За него романът беше „дългата му любов“, а късият разказ – „бързата изневяра“. Чрез мащабни творби като „Компарсита“, „Бяло сладко“, „Феродо“ и „Прошка“ той разгърна сложните нишки на българската съдба, история и духовност. Вълнуваше ни с неподражаемия си психологизъм в „Поема за бохема“ и „Храмът на осмицата“, а чрез емблематичните си „Влюбени разкази“ ни напомняше за пречистващата сила на човешките чувства.
Журналистиката му беше стандарт за морал и будна съвест, а книгите му – истинско убежище за търсещия човек. Димитър Шумналиев не просто пишеше истории. Той живееше чрез тях, вълнуваше се от съдбата на малкия човек и превръщаше ежедневието в изкуство. Неговото отсъствие ще остави празнота, която само страниците му могат да се опитат да запълнят.
Светъл път към вечността, Майсторе! Твоите думи остават тук, за да ни топлят и напомнят за теб.
ARTDAY.BG
