Смъртта е път, който вече си изминал ~ Жерар Филип

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

След себе си той оставя жив образа на пролет и младост. Красив, талантлив, аристократичен, скромен в живота, блестящ на екрана. Филмите на Жерар Филип му постилат килим от слава, а в паметта на многобройните си почитатели той ще остане с ролите на Фанфан Лалето, княз Мишкин, Калигула, Мефистофел, принц Хамбургски, Ричард III. Уви, съдбата отрежда да напусне този свят едва на 36 години. Но животът му е богат с любов – с истинска, неповторима любов. Ан остава негова единствена любима, а следващите думи са част от нейната изповед, публикувана в книгата „Докато въздъхнеш”, шест години след смъртта на Жерар Филип.

Резултат с изображение за Gérard Philipe & Anouk Aimée

„Гледам те като спиш, и всичко ми се струва загадка – и светът, в който се носиш, и усмивката в ъгъла на устните ти, и едва доловимото трепкане на миглите ти, и голото ти безпомощно тяло.

Плувам до тебе в хладната прозрачна вода или пък чакам да се появиш в рамката на вратата под глицинията. Ти ми казваш – „Добро утро!”, аз зная какво си сънувал, какви са били първите ти мисли след събуждането и все пак ти оставаш загадка.

Разговаряме – твоят глас, твоята мисъл, думите, с които я изразяваш, са за мене нещо най-познато. Всеки от нас би могъл да довърши започнатата от другия фраза. И все пак ти, и все пак ние сме загадка един за друг. Усмивката на Джокондата съдържа по-малка тайнственост от което и да било твое движение. Случва се понякога, и такива мигове са изключителни, защото вдъхват вяра в съвършенството на света, когато всяко разстояние между нас изчезва. Сама съм се учудвала тогава на желанието си да умра, за да може това съвършенство да се запази завинаги. Но изглежда, че човек се самоубива само при несполука, а щастието ни подтиква към живот. Не зная, но мисля че допирът със съвършенството ни кара да пожелаем никога вече да не попадаме в кръговъртежа на борбата.

Щом веднъж сме били богове, не искаме пак да се превръщаме в хора.

Що е любовта? Първоизточник, извор на живота, тя прави света плодоносен, тя е омаята, захласът пред чудото и едновременно с това пред вече познатото, тя е възвръщане към загубения рай, помирение между тяло и мисъл, осъзнаване на собствената сила и на собствената слабост, привързаност към живота, но и безразличие пред смъртта, увереност, завоювана веднъж завинаги и все пак неустойчива, неуловима, която трябва всеки ден наново да се спечелва.

Ти беше най-хубавата ми връзка с живота. Чрез тебе разбрах също така, що е смърт. Когато смъртта дойде и за мене, няма да имам чувството че идвам при тебе, а ще следвам един познат път, по който ти вече си минал”.

1965 г.

Източник: webstage.bg  

АRTday.bg

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Жан-Пол Сартър: В другия до нас винаги търсим сигурността

Ако поискаш да разбереш нещо, то ти се оказваш лице в лице с това „нещо – съвсем сам, без ничия помощ, независимо от хората...

„Коледно поетично-музикално соаре с Багряна“ връща спомените за голямата поетеса

Новото пространство за изкуство и срещи – сцената в "Централни хали", ще бъде домакин на "Коледно поетично-музикално соаре с Багряна". На 12 декември, четвъртък,...

Кейт Уинслет, Селена Гомес и Себастиан Стан имат двоен шанс да спечелят награда „Златен глобус“

Двойно по-голям шанс да спечелят награда "Златен глобус" на церемонията на 5 януари догодина имат актьорите Кейт Уинслет, Селена Гомес и Себастиан Стан. За...

Атонският монах Авел се завръща в България с нови концерти

След като докосна и разтърси родната публика през тази година с изящните си изпълнения на пиано, Монах Авел се завръща у нас с нови...

Когато не казваш нищо, понякога казваш най-много ~ Емили Дикинсън

На днешния декември се навършват 190 години от рождението на американската поетеса Емили Дикинсън. Макар да е автор на около 1800 стихотворения, по-малко от...