Исабел Алиенде: Бих се освободила от всичко, освен от любовта

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Кой не харесва чилийската писателка? Нейните книги ни потапят в свят на символика, присъща единствено на любовта и надеждата. След собствена ѝ майка, най-важният човек в живота ѝ е чичо ѝ Салвадор Алиенде, който се превръща в неин кумир още от детските години.

Започва всяка своя книга на точно определена дата – 8 януари, защото това е денят, в който всяка година е пишела писма до своя дядо, починал през 1982 година. Тези писма са събрани в нейната първа книга „Къщата на духовете“, преведена на над 40 езика по света. Исабел Алиенде е един от най-добрите латиноамерикански представители на магическия реализъм и за таланта си е сравнявана по перо единствено с класика Габриел Гарсия Маркес. Сред световноизвестните ѝ книги са трилогията „Къщата на духовете“, „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“, „Ева Луна“, „Приказки за Ева Луна“, „За любовта и сянката“ и „Паула“…

Представяме ви избрани мисли от писателката:

„Четенето на добър роман или разказ е като да правиш любов на чисти и изгладени чаршафи: тотално удоволствие.“

„Много пъти сме си повтаряли, че ни е било писано да се обичаме, обичали сме се в предишни животи и ще продължим да се срещаме в бъдещите. А може би не съществува нито минало, нито бъдеще и всичко се случва едновременно в безкрайните пространства на Вселената. В такъв случай ние сме заедно непрекъснато, завинаги.”

„Изкушението да разкажа една любовна среща с насмешлив тон е почти неустоимо, защото хуморът е гаранция срещу сантименталността и кича, които винаги дебнат в тези сцени. Пък и мисля, че няма по-добър афродизиак от смеха.”

„Когато съпругът и любовникът са едно и също лице, може би не е така забавно, но пък остава повече време за гледане на филми. Обичам да гледам филми.”

„Сексът без емоционална връзка, колкото и акробатичен да е, ми е скучен, трябват ми настроение, хумор, разговор, симпатия, нещо споделено извън чаршафите.”

„Веднъж прочетох някъде, че разликата между еротиката и порнографията е, че при първата се използва кокоше перо, а при втората – кокошката, но за мен разликата е, че порнографията е механично съвкупяване, докато при еротиката има чувства, има и история.”

„Ако след три дни трябва да умра, с какво бих изпълнил тези дни? С нищо! Бих се освободил от всичко друго, освен от любовта.”

„Да пишеш, е като да правиш любов. Не се безпокойте за оргазма, просто се концентрирайте върху процеса”.

„Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни.“

„Интересуват ме само сходствата в хората, а не техните различия.“

„Искам да изживея един епичен живот. Такъв, който да изпиша с големи прилагателни, да задраскам скучните абзаци и да подчертая правописните си грешки!“

„Хората със здрав разум не стават интересни герои. Те стават само бивши съпрузи.“

„Може би идваме на този свят, за да търсим любовта, за да я намерим и после да я изгубим, и после отново и отново все същото. С всяка нова любов се раждаме повторно и с всяка любов, която приключва, в сърцата ни се отваря рана. Аз съм покрита с горди белези.“

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им

Учени от САЩ са установили защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им, пише Физ.орг. Някои комари наистина...

Дейвид Духовни в непрестанно търсене на истината

Днес, 7 август, празнува една от най-интелигентните, многостранни и харизматични икони на съвременната поп култура – Дейвид Духовни. Притежател на магистърска степен по английска...

Стефан Цанев: Аз тръгвам към онази измислена, безсмислена и слисваща любов…

Стефан Цанев е роден на днешната дата, 7 август, през 1936 година в село Червена вода, Русенско. Поет, писател и драматург. Автор, когото наистина...

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...