Избрани фрагменти от книгата на авторката „Игли в съня“
Днес поетесата Анжера Димчева празнува рожден ден. През пролетта на 2017 г. в Украйна излезе книгата ѝ „Игли в съня” (билингва – български и украински език, превод: Микола Мартинюк и Виктор Мелник), изд. „Твердиня”, гр. Луцк.
Ето какво казва самата авторка за посланията в това изящно томче: „В холограмите на духа има място за всякакви призраци. Но когато се срещат поезията и есеистичните искри, се получават нещо като игли – те се самозараждат, пробождат и изтляват… Художникът и журналист Райна Йотова ми помага да визуализирам техните траектории – с дихание, страдание и любов. Така се роди „Игли в съня“ – думи без опаковка, говор без маска, музика в кристалната решетка на времето.”
Току-що книгата е издадена и на немски език с помощтта и в превод на Румяна Захариева.
Представяме ви лирични фрагменти от книгата „Игли в съня“:
„България е петно от пепел върху картата на света.“
„Християнската цивилизация се предава без бой – това е кризата на религията, в която след 2000 години вече няма истинна вяра, а само глобални интереси – днес европейските църковни институции са просто едни финансови корпорации. „
„Поезията е най-заразната болест, която се лекува само с още повече поезия…“
„Пътят между две творящи съзнания е невидима любов. Антена в нищото. Черна дупка, която ги съединява и разделя.“
„Нищо не е толкова отровно, както опитът да се гримира любовта.“
„Защо се опитваме да направим човека съвършена статуя? Личността е истински красива, когато не може да бъде спасена от собствената си греховност.“
„Толкова е изпълнен въздухът с аерозоли лицемерие, че хората започват да мутират. Плоскостта на видимото е всъщност ребус от привидности.“
„Харесването между противоположностите е светкавица на нощното небе. Боли красиво… А изпепеляването завършва формата си в недрата на изкуството.“
„Лицето на поета надгражда физиономията на мъжа. Това е проявата на таланта, под чиято власт попадат само умните жени.“
„Живот, в който никога не бихме могли да се родим. Преяждането с литература е също опасно за здравето като всеки наркотик – опияняващ, обезличаващ собственото его, травмиращ психиката… Литературната паяжина е другият живот, в който никога не бихме могли да се родим.“
„По стъпките на омразата най-бързо се стига до езерото на самоубийците.“
„Часовникът чака да включа тиктакането на любовта. Но винаги има риск от детонация.“
„Нещастието да искаш все повече и повече е уравнение с много неизвестни. Дори Господ не знае отговора.“
„Докато мозъкът се занимава с великото, тялото плаща сметките на баналното. И всяка част от този „Аз“ се присмива на другата.“
„Любовта е усещането за непостижимост, вътре – в магнита на антиразума.“
„Лятото не е антипод на зимата, а нейното чувствено отражение.“
„Стъмването предизвиква еротичност дори само с разсъбличането на звездите.“
„Кражбата на идеи никой не я забелязва. Нима антиматерията би могла да се измери на кантар?“
„Самообладанието тръгва от изгрева, минава през секса, разцъфва в ореола на успеха и завършва в звъна на последната монета.“
„Не съм разочарована – аз просто съм листо, изгладено от ютия.“
„Ръждивият плам на гората, с концертните охра-полутонове, ми напомня за песен, заседнала в гърлото – неизтръгваемо, сякаш ябълката на раздвоението ти подсказва: „Сам си, но дори смъртта може да означава присъствие“.“
„Сънят… Само в него никой не ни подслушва… Но успяваме ли да изкрещим най-важното?!“
„Остаряването прилича на зараза, срещу която няма ваксина.“
„Аз нищо не измислям, думите са самозараждаща се плазма. Който може – я облагородява, който иска – я обсебва, който страда – я дарява.“
„Да отворим прозореца, преди „прозорците“ от компютърния екран да ни зазидат окончателно…“
„Животинското у човека е по-страшно от простия инстинкт, защото – освен от борбата за оцеляване – то се движи и от омразата.“
„Поезията е пеперуден мост… По него душата пристъпва чисто гола.“
„Една свещ ми е достатъчна – ще успея ли с поглед да я запаля, като си мисля за теб?“
„Дишам в графика, работя в карикатура, движа се в плакат, говоря в анимация, остарявам в скулптура… Но вали нежност в чужда живопис.“
„В града природата е уморена. Никой не забелязва сезоните. Климатикът е заковал равновесието на извънприродния човек, а интернет му е внушил, че е вечен.“
„Ако и душата можеше да се опакова, Кристо би бил повече от Папата… Но всъщност неговото изкуство е един добре рекламиран пазарен символ.“
„Парите са смола, която запечатва душите ни. Щом си представя, че те не съществуват, усещам как се издигам над планетата.“
„Въображението е солта на действителността.“
„Все повече хора искат да са домашни любимци – на системата, на политиците, на богаташите, на VIP-персоните, на медиите… Да си фризиран, нахранен, натъкмен, „озвучен“ по модния калъп на обществото – това се превръща в психиатрично заболяване на 21 век.“
„Ледени висулки проглеждат към мене, задават отговор и отминават… Човекът е излязъл завинаги от пещерата, когато е разбрал, че смисълът на живота е да разговаря.“
„Силата, използвана срещу свободното слово, е бумеранг, който изпепелява своя източник… Но демагогът си мисли, че слаломът между лъжите ще му помогне да се измъкне невредим.“
„Свободата да говориш би трябвало да се предшества от задължението да мислиш.“
„Поетите никога не остаряват. Словото е тяхната втора кръв, тяхната постоянна регенерация… Попитайте един поет какво е реинкарнация и той ще ви каже – да бъда пак поет!“
„Само чайките не са разбрали, че всичко красиво е преходно, и продължават танца над вълните… Също като гънките на духа ми в ръцете на морето.“
„Майката знае всичко, може всичко, тя е островът на спасението, докато детето не се влюби… в компютъра.“
„Само в един стих е възможна тази магия: светът да е уголемен като сълза, а окото да е смалено до рисунката на съня…“
„В градините се разхождат сенки на идеи, в Парламента кукли на конци подготвят поредното трагикомично шоу, градовете не говорят – там нищо не се случва, нивите са сираците на Прехода, а културата се е свила в чакалнята на европейското милосърдие. Една човешка длан – все още на картата…“
„Думите имат кръв, сълзи, пот, захар и сол… Но само когато прибавят и музика, те прекрачват в подсъзнателното и добавят себе си в кристалната решетка на времето.“
Анжела Димчева
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
