Хенри Милър е роден на 26 декември през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930-1939) като европейски редактор на американското списание „Феникс“. През 1939 г. се преселва в Гърция, а през 1940 г. се завръща в САЩ и се установява в Калифорния, където живее до смъртта си – умира на 7 юни 1980 година.
Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор на романите „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“, „Черна пролет“, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия „Разпятие в розово“: „Сексус“ (1949), „Плексус“ (1953), „Нексус“ (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт-поколението.
Другите за Хенри Милър:
„Хенри Милър не е просто писател, поет или философ – той е шемет.“ – New Yorker
„Хенри Милър няма равен, когато се впуска да разказва. Човек трябва да се върне назад към Марлоу и Шекспир, за да се докосне до сходно богатство и наситеност в образността. Преди него никой не е писал така, може би и занапред никой ще успее да го постигне. Прозата му е е водовъртеж, водопад, вулкан, земетресение… Хенри Милър е олицетворение на литературната енергия.“ – Норман Мейлър
„Днешната американска литература започва и свършва със сътвореното от Хенри Милър.“ – Лорънс Дъре
Предлагаме Ви някои цитати на Хенри Милър, събрани от Уикицитат и goodreads.com:
“Истинският лидер няма нужда да води – достатъчно му е да посочва пътя.”
“Най-голямата лъжа е да обещаеш да обичаш един човек цял живот.”
“Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана…”
“Ракът на времето ни разяжда. Нашите герои отдавна са извършили самоубийство или понастоящем се самоубиват. Значи не Времето, а Безвремието е героят. Трябва да тръгнем всички в крак, сплотено към затвора на смъртта. Спасение няма. Времето няма да се промени.”
“Нямам пари, нямам средства за прехрана, нямам надежди. Аз съм най-щастливият човек на земята. Преди година, преди шест месеца, смятах, че съм творец. Сега въобще не мисля за това. Аз действително съм творец. Вече нямам нищо общо с литературата. Не останаха книги за писане, слава Богу. А тази? Това не е литературно произведение, а клевета, злословие, сквернодумство. Не е книга в нормалния смисъл на думата. Не, това е едно непресекващо оскърбление, храчка в лицето на Изкуството, ритник в задника на Бог, Човек, Съдба, Време, Любов, Красота… каквото си изберете.”
“Хаосът е партитурата, върху която е написана действителността.”
“Думите са самота. Снощи оставих за теб две думи на масата – ти ги покри с лактите си.”
“Единственото нещо, от което не можем никога да имаме достатъчно, е любовта. И единственото нещо, от което не можем да дадем достатъчно, е любовта.“
„Недокосната книга на лавицата е пропиляна амуниция.“
„Много хора казват, че сексът е неприличен. Но единственото истински неприлично нещо е войната.“
Борис Белев
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/