Джералд Даръл е британски писател, роден в Индия през 1925 г., но три години по-късно семейството му се премества да живее в Англия, а след още три се установява на остров Корфу. Именно там младият Джералд разгръща дарбите си на естествоизпитател. Провежда много експедиции, изучавайки животните. Неговият брат Лорънс го насърчава да започне да пише.
Снима голям брой документални филми, които са гледани от 150 милиона зрители в 40 държави. През 1959 г. Джералд Даръл основава свой зоопарк на английския остров Джързи в протока Ла Манш, а през 1964 г. го преобразува в Тръст за опазване на дивите животни с филиали в САЩ и Канада.
Даръл е автор на 37 книги, преведени на десетки езици. Изключителна популярност печели с трилогията романи, в която описва детските си години, прекарани на остров Корфу – „Моето семейство и други животни“, „Птици, животни и роднини“, „Градината на боговете“.
Представяме ви избрани цитати от Даръл:
„Казах, че ми харесва да бъда полуграмотен – щяхте да бъдете много по-изумени от всичко, ако сте били в неведение“.
„Няма първи свят и трети свят. Има само един свят за всички нас да живеем и да се наслаждаваме в него“.
„Къщата не е дом, преди в нея да има куче“.
„Постепенно магията на острова се спуска над нас, леко и полепващо като цветен прашец. Всеки ден имаше своето спокойствие и безвремие, и ти се приисква никога да не свърши. Тъмната кожа на нощта се отлепва и нас ни очаква нов ден – бляскав и цветен – като детска рисунка и със същия оттенък на нереалност“.
„Навсякъде по света дивият живот, за който пиша, е в смъртна опасност. Той е унищожаван от това, което наричаме прогрес на цивилизацията“.
„Погледнете го по този начин. Всеки, който е получил някакво удоволствие от живота, трябва да се опита да даде нещо от себе си. Животът е като превъзходна храна и светът е метр д’отел. Радвам се да дам нещо в замяна, защото съм бил така изключително щастлив и съм получил такова голямо удоволствие от него“.
„Зоологическите градини трябва да се концентрират повече върху опазващия аспект на нещата“.
„Наследили сме невероятно красива и сложна градина, но по-тревожното е, че сме били ужасяващо лоши градинари. Не сме си направили труда да се запознаем с най-простите принципи на градинарство. Пренебрегвайки своята градина, ние натрупваме за себе си – и то в немного далечно бъдеще – условията за световна катастрофа, ужасна колкото атомна война; но го правим с цялото скучно самодоволство на глупаво дете, кълцащо Рембранд с чифт ножици. Продължаваме, година след година, по целия свят, да създаваме прашни долини и ерозията, да изсичаме горите и експлоатираме пасищата, да замърсяваме с промишлени отпадъци една от нашите най-жизненоважни стоки, водата, и през цялото време се размножаваме със свирепостта на кафявия плъх; а после се чудим защо няма достатъчно храна, която да стигне за всички. Стоим настрана от природата, като се мислим за самия Бог. Това винаги е било опасно положение“.
„Моето детство в Корфу оформи живота ми. Ако имах дарбата на Мерлин, щях да подаря на всяко дете моето детство“.
„Не можете да очакване от мен да пиша безсмъртна проза в атмосфера на мрак и авкалипт“.
„Черешовите дървета стенеха под тежестта на плода и градините приличаха на място, където е бил посечен някой грамаден змей, опръскал шумата с алени и виненочервени капки кръв.“
„И тъй като запасът ми от гръцки ругатни съвсем не беше малък, измъкнах от речника си най-лошите.“
„Винаги към края на лятото животните, които отглеждах, ставаха толкова много, че се случваше дори мама да се стресне.“
„Бях чел, че всяко живо същество служи за храна на друго живо същество, бях чел и за естествения подбор, но сега ми се стори, че нещата отиват твърде далече.“
„И у най-грозното и отвратително животно – както и у най-грозното и отвратително човешко същество – винаги се намират и някои привлекателни черти.“
„Когато едно животно ухажва, то влага цялото си сърце и душа дотам, че ако се налага, е готово и да умре.“
Борис Белев
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
