Своя ярък живот Джордано Бруно посвещава на борбата за тържествуване на науката. Роден е през 1548 година в Италия, близо до Неапол, в религиозно семейство. Като юноша е изпратен в манастир, за да стане верен слуга на църквата. Но неговия свободолюбив характер не му позволява да се примири с манастирските порядки. Жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. Тайно от управниците на манастира, той се запознава с учението на Коперник и става негов последовател. Много скоро служителите на църквата го обвинивят за този му интерес към науката. В тези времена това означава наказание от църковните власти. Бруно напуска манастира и дълги години се скита в чужбина, но никъде не може спокойно да живее и работи. Преследван от църквата, той е принуден да се мести от една държава в друга. Живее в Швейцария, Франция, Англия и в Германия. Навсякъде чете лекции, издава книги, разгромява на публични диспути поддръжниците на Птолемей. И любознателните хора жадно поемат вдъхновените слова на Бруно, убеждавайки ги във всемогъществото на науката.
В учението на Бруно Вселената е безконечна – което значи, че в нея не може да има никакъв център. Нашето огромно Слънце е само една от неизброимите звезди на небето, които са на огромно разстояние от нас и затова изглеждат толкова малки. Бруно оспорва твърдението, че само на Земята може да има живот. Според него живот може да възникне и на други слънчеви системи и на невидими за нас, поради разстоянията, далечни планети, въртящи се около други звезди. Той доказва също, че не само Земята, но и Слънцето и звездите се въртят в кръг около своята ос, а също и че в слънчевата система освен известните планети, съществуват и други, на които предстои да бъдат открити.
В тези времена е невъзможно да бъдат доказани с наблюдения тези мисли и догадки на Бруно, защото всички наблюдения се извършват с невъоръжено око. Но Бруно не се лъже – всички негови идеи впоследствие се потвърждават от науката с помощта на мощни телескопи, спектрален анализ и фотография.
Лесно е да си представим какъв опасен и ненавиждан враг е Бруно за църквата, особено за римската. През 1592 година църквата успява да го залови и той прекарва седем години в тъмница. Желанието на неговите врагове е той да се отрече от своите възгледи и убеждения. Но Бруно не се предава, дори и когато на днешния ден през 1600 година е положен на кладата. А в годините след неговата смърт се появят открития, които били точно потвърждение на учението на Коперник и гениалните догадки на Бруно.
Негови са думите:
„Капката дълбае камъка не със сила, а с често падане.“
„Ревността отравя всичко красиво и добро в любовта.“
„Страхът от смъртта е по-голям, отколкото самата смърт.“
„По-добре достойна и героична смърт, отколкото недостоен и подъл триумф.“
„Човек е това, което може да бъде, но той не е всичко това, което може да бъде.“
„Истината не може да противоречи на истината.“
„Една истина освещава друга.“
„Стремежът към истината е единственото занятие, достойно за героя.“
Мануела Георгиева
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
