Шопенхауер: Не говори на приятеля си това, което не трябва да знае твоя враг

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Определят го като „философ на песимизма“ и един от големите мъдреци на всички времена, което доказват книгите му „Афоризми на житейската мъдрост“ и „Изкуството да бъдем щастливи“. Виталността и житейската актуалност на идеите в тях парадоксално опровергават, както сам той казва, песимистичния тон на неговия основен философски труд „Светът като воля и представа“.

„Светът като воля и представа“ е фундаментален труд, фокусиран върху задълбочените му занимания и размисли за източната и западната философия.

Резултат с изображение за arthur schopenhauer

Предлагаме ви някои негови прозрения, плод на дългогодишни занимания и рефлексии върху историята на философията, парапсихологията, нещата от живота и практическата житейска мъдрост:

Животът е сделка, доходът от която далеч не покрива разходите.

Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.

Богатството наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава, колкото повече пиеш.

И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.

Всичко почива в крайна сметка на факта, че всеки може да разбере онова, което е единосъщтностно с него.

Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум – пътя на творбите.

Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.

Да се мисли, че светът има физично, но не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната заблуда, същинската извратеност на мисълта.

Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.

Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.

Истинската дружба е едно от тези неща, за които, както и за гигантските морски чудовища, е неизвестно измислица ли са, или някъде наистина съществуват.

Който не обича самотата – той не обича и свободата.

Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект.

Моето време и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.

Не говори на приятеля си това, което не трябва да знае твоя враг.

От гледна точка на младостта живота е безкрайно бъдеще; от гледна точка на старостта – много кратко минало.

Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.

Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.

Моята философия не ми донесе нищо, но ми спести много.

Животът е море, изпълнено с рифове и въртопи, които човек избягва с цената на предпазливост, ловкост и усилия – но дори и напредвайки, той не може да отмени голямото, пълно и безвъзвратно корабокрушение, каквото е смъртта.

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им

Учени от САЩ са установили защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им, пише Физ.орг. Някои комари наистина...

Дейвид Духовни в непрестанно търсене на истината

Днес, 7 август, празнува една от най-интелигентните, многостранни и харизматични икони на съвременната поп култура – Дейвид Духовни. Притежател на магистърска степен по английска...

Стефан Цанев: Аз тръгвам към онази измислена, безсмислена и слисваща любов…

Стефан Цанев е роден на днешната дата, 7 август, през 1936 година в село Червена вода, Русенско. Поет, писател и драматург. Автор, когото наистина...

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...