Преди няколко дни в социалната мрежа ми се мерна карикатура, на която са изобразени трима души, променили света чрез плода на ябълката – Нютон, Ева и Стив Джобс.
Стори ми се много удачна метафора по още една причина – единствено ябълката на Ева е изядена докрай. Дали защото е била най-вкусна, или защото наистина изкушението в Адам е надделяло, той не е оставил нищичко от сочния райски плод.
Така е и досега. Движим се в света, който сме подчинили на законите, осенени от паднал плод върху главата на изследователя, и общуваме „интерактивно“ заради гения на един американски учен. Но с жените винаги искаме да разменяме мисли и чувства очи в очи. Трябва да бъде така. Само очите могат да оценят красотата на нежната половина от човечеството.
Винаги съм смятал, че е глупаво в календара да има специален ден, който да отбелязва празника за нашите майки, сестри, съпруги, любовници и приятелки. Когато отлистим деня от останалите дати, животът не става нито по-обикновен, нито по-малко вълнуващ.
Самата осмица като число е символ на безкрайността. Нашата любов към жената е безгранична като вселената, която по една или друга причина обитаваме заедно.
Има тъжни жени, жени в състояние на възторг, очакващи някого, непрежалили скръб или загубили любим човек. Всяка от тях е достойна за обич, всяка от тях има право на любов.
На днешния ден подаряваме купища цветя и в това няма нищо странно: жените са цветята в нашия забързан, но уморителен живот, където единствено красотата го превръща в пъстър кадър през калейдоскоп. Калейдоскопите в детство бяха почти задължителни преди порасналите момчета да посегнат към биноклите и оръжията.
Сбогом, пушки и пистолети! Любовните войни придават повече смисъл.
Днес е най-точният ден да бъдем смели и откровени пред жените, които обичаме и които ни прави щастливи. „Обичам те“ е кратък израз, предизвикващ взрив на емоции, скрити дълбоко в тъмните ъгълчета на нашето съзнание. В душите ни не трябва да има място за страх.
Душата трябва да е лека като перце и да се рее свободна, когато любовта се е смилила да спре на прага ни. Тогава вятърът ще свърши всичко останало.
Без жените ние сме изгубени. Майките от съвсем малки възпитават мъжеството в нас, привилегия на жените е да ни възпитат колко силно и безрезервно трябва да обичаме и тази наша обич да стане видна за целия свят.
Една ябълка, една жена и дърво, което съвсем скоро ще разлисти вишневите си цветове – това стига.
Да застанем очи в очи с нашите майки, дъщери, сестри и любими, да им кажем колко много ги обичаме и колко много означават за нас в иначе скучния свят, който ни е отреден. Дърветата чуват всичко.
Всяко „обичам те“ ражда плодове, които със сигурност променят живота ни към по-добро. Спомнете си за карикатурата по-горе.
Честит празник, дами! Обичаме ви до една!
Добромир Банев
Снимка: Валентин Иванов-sValio
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
