За и от именития сръбски писател
Андрич е един от най-значимите сръбски писатели, получил Нобелова награда за „За епическата сила“. Роден е в село Долац край Травник (Босна и Херцеговина) на 9 октомври през 1892 г. През 1918 г. излиза първата му поетическа книга „Ех Роnto“, а през 1920 г. първата му прозаическа книга „Пътят на Алия Джерзелез“. Докато живее в Белград, пише трите си романа – „Мостът на Дрина“, „Травнишка хроника“ и „Госпожицата“, които излизат през 1945 г.
Писателят умира на днешния 13 март през 1975 година.
Представяме ви избрани мисли на Андрич:
„Има три неща, които не могат да се скрият – казваха османлиите, – а това са любовта, кашлицата и сиромашията.“
„Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!“
„Животът ни връща само това, което даваме на другите.“
„Болестта е сиромашката съдба, но и наказание за богатите.“
„Че мълчанието е сила, а говоренето слабост, се вижда по това, че старците и децата обичат да говорят.“
„Нищо не свързва хората така, както общото и щастливо преживяно нещастие.
„
„Каквото не боли – то не е живот, каквото не отминава – то не е щастие.“
„Толкова неща в живота имаше, от които се бояхме. А не трябваше. Трябваше да живеем.“
„Жената стои като порта, на изхода, както и на входа на този свят.“
„Всички хора са ми необходими. Всички, от старицата, която ме е поела на ръце, когато съм се появил на този свят, до непознатия минувач, който ще свали шапка, ще се прекръсти и ще ми пожелае вечен покой и лека пръст, когато ме понесат към гробищата.“
„Любовта живее по-малко дори от една пролет.“
„Щом почне да зрее лятото, някаква сила, за която не знам дали идва от мен или от световете около мен, ме вдига както влагата кълновете към светлината, и аз пътувам, возя се, плавам, летя. С други думи, щастлив съм, защото не бих могъл да кажа къде съм.“
Мануела Георгиева
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
