Да сбъднем творческата ваканция на 18 деца, лишени от родителска грижа
Децата, лишени от родителска ласка, обикновено прекарват ваканциите си зад оградата на дома (или къщичката). Те не ходят на ски, не посещават любимите си баба и дядо, не пътуват по екзотични места. Тях съдбата ги е отпратила в поредната социална институция. Затова тези ваканции са толкова важни за тях. През тези дни и часове децата, освен че откриват и развиват своите таланти, се утвърждават като отговорни към другите социално зрели личности. И което е най-важно – по време на тези ваканции се случват истинските срещи и приятелства. Тогава живеем и мечтаем заедно 24 часа.
Проектът има за цел да даде възможност на 18 деца, лишени от родителска грижа, които посещават целогодишно творческите заниманията на ателие „Прегърни ме“, по време на едноседмична ваканция в Трявна да открият своите таланти, да претворят чрез картини впечатления, мисли, мечти и емоции.
Всеки ден преди курса по изобразително изкуство художници – професионалисти и студенти в Художествената академия, които работят целогодишно с децата, ще запознават малките художници с живота, творческия път и търсенията на големи майстори–класици – Ван Гог, Пикасо, Густав Климт, Иван Милев, Илия Бешков, Кольо Карамфилов, Румен Гашаров. След това децата ще рисуват, вдъхновени от различни стилове и по-известни творби. И не на последно място, ще изпитат своя талант, ще споделят помежду си постиженията си.
Част от картините, нарисувани по време на пленера, ще бъдат включени в ретроспективна изложба, посветена на 13 години ателие „Прегърни ме” с работно заглавие ГОЛЕМИТЕ И МАЛКИТЕ, която планираме да открием на 1 юни – Деня на детето, в галерия НЮАНС в столицата.
* * *
Казвам се Милена Нейова, създател на ателие „Прегърни ме”. Искам да споделя с вас, които четете тези редове, и на които не е безразлична съдбата на тези деца – едно писмо, което получих преди седем години; писмо от едно от децата на ателие „Прегърни ме“.
Писмо, прикрепено към подарък – картина. Моето мотивационно писмо.
Милена, знаеш, че не ме бива в говоренето и затова чрез тази не толкова хубава картина искам да ти благодаря. Ако не бяхте ти и Калина, кой знае какъв боклук щях да съм сега… Вие ми показахте какво е изкуство, приятел, родител, какво е да цениш, да вярваш, да уважаваш. Искам да знаете, че много ви обичам и благодаря на Бог, че ме срещна с вас. Благодаря и на вас за това, че се грижите за мен, че ми помагате, търпите и вярвате в мен. Много бих искал никога да не бях ви разочаровал. Искам да не ви разочаровам и занапред. Обичам ви и благодаря, че ви има. А.
Публикувам го тук, за да отговоря на един приятел и всички, които бихте попитали: Какъв е смисъла от всичко, което правите? Нали после пак ги връщате по домовете?! Признавам, че има моменти, в които се чувстваме безсилни, че понякога надеждата отстъпва място на съмнението. Но когато получиш такова писмо, разбираш, че търпението, любовта и вярата са дали резултат. Че доброто е по-силно от злото. Че е трябвало и трябва да продължиш по пътя, стискайки здраво в едната си ръка ръката на приятел, а в другата – няколко отритнати, объркани деца. Които са ти се доверили. Днес порасналото дЕте (авторът на писмото), вече студент в Софийски университет, е сред най-близките ми хора и важна част от екипа на ателие „Прегърни ме”.
С малки крачки, с отворени длани, с много доверие. С търпение, обич, търпение, обич – както се грижите за „вашите деца”, така можем да помогнем и на „нашите деца”.
Източник: platformata.bg
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
