Добромир Банев за малките жестове, които ни правят големи хора
Той е от онези старци, които в повечето случаи отминаваме незабелязано. Осемдесет-осемдесет и пет годишен. Обут е с плетени обувки в студения дъжд. Само локвите са му приятели.
Непридирчив е към времето. За него то отдавна няма значение.
Възпитано моли за една цигара, превит на две в студения ноемврийски следобед. Гледа ме с очи, от които струи нежност. В погледа му няма тъга, няма умора, няма упреци.
В треперещата си ръка стиска 20 стотинки, които ми подава, защото е научен, че всичко в този живот има цена. Иска да си плати за цигарата. Не е свикнал да бъде длъжник някому.
Докато го наблюдавам, животът му сякаш минава на забавен каданс. Този стар мъж се е влюбвал, обичал е, трудил се е. Вероятно има деца, които са вглъбени в оцеляването си. Вероятно няма деца и съществува в самота, която изпълва сърцето му със спомени. Често хубавите спомени от младостта са най-добрият ни придружител.
Достойнството, което се чете в очите му, отрезвява.
Хората на трамвайната спирка се чудят какво си говорим. Гледат ни с любопитството на котки. Те не знаят, че мълчейки, ние споделяме личните си истории. Те не помнят, че не е необходимо да изразходиш безплатните си минути по телефона, за да има какво да кажеш в действителност.
Живеем във време, когато средствата за комуникиране помежду ни стават повече, но думите губят значение.
Често мълчанието с друг опиянява. Самотата, с която разполага този възрастен мъж, е завидна. Малцина са избрани да я притежават. Самодостатъчност, която те кара някак да се смалиш, да изчезнеш за миг от гръбнака на сивия булевард, обещаващ следващия трамвай…
Животът е изпитание. Някои го приемат твърде сериозно, други посрещат и изпращат дните му с ентусиазма на дете. Всичко е в нашите ръце.
Малките жестове ни правят големи хора.
Трамваят идва. Аз потеглям по пътя към дома, докато силуетът на едно остаряло момче се отдалечава все повече и повече. Още виждам очите му. Още дълго ще ги помня.
Добромир Банев
Следвайте авторската страница на писателя във фейсбук, като кликнете ТУК:
Заглавна снимка: Валентин Иванов-sValio
ARTday.bg
