Стихотворение от София Фердинандова
***
От утре вече почвам да пия
по чашка „майната му на всичко“.
Тъжните думички ще изтрия
или ще ги сложа в кавички.
Ще се опитвам да остарея –
да съм лудо-младо е вредно.
Даже ината си ще овладея
и ще слушкам, както е редно.
Ще се старая да се срамувам,
че съм любов от горе до долу
и на строга ще се преструвам.
Ще си знам жабока и гьола.
Нищо, че съм фабрично дива,
ще се кротна! Честна юнашка!
Но се съмнявам да ми отива
тих живот с подвита опашка.
София Фердинандова
ARTday.bg
