От Емил Измирлиев
Една сутрин гарванът се огледа и видя кацнал до себе си друг гарван.
Изведнъж страшно много му се прииска да му извади окото.
Той обаче беше чел инструкциите за това как да се държат гарваните един към друг и знаеше много добре при това, че има до себе си друг гарван, то в никакъв случай не бива да му се вади окото.
Такава била и народната поговорка.
В същото време желанието да извади окото на другия гарван се засилваше все повече и повече. А в главата му като театрален прожектор светнаха думи на една от забележките към инструкциите, в която се говореше, че ако все пак желанието да се извади око на друг гарван не само не изчезва, ами се засилва непрекъснато, то самото изваждане на окото трябва да се направи изневиделица. Иначе другият гарван може да забележи и да вземе съответните контрамерки.
За да отклони вниманието на другия гарван, нашият започна да си свирка някаква мелодия. И когато му се стори, че вниманието на другия гарван е достатъчно отклонено, той се обърна рязко и изневиделица клъвна окото му. После го изплю и то се търкулна в храстите.
Така гарван извади окото на друг гарван.
Напук на всички народни поговорки.
Другият гарван беше препариран.
Автор: Емил Измирлиев
ARTday.bg
