Някога двете картини били една върху друга, а днес са една до друга в музея „Прадо“
Картината „Голата маха“ на знаменития испански художник Франсиско, нарисувана на границата между 18-и 19-и век, станала причина за множество скандали – от времето на Инквизицията, та чак до наши дни.
През 18-и век махите в Испания били олицетворение на идеала за женска привлекателност – жени, съчетаващи в себе си едновременно горещ темперамент, достойнство и романтика. Така че Гоя въплъщава в образа на „Голата маха“ част от националния характер на испанката.
„Голата маха“, худ. Франсиско Гоя, ок. 1797—1800
Когато се появява картината с облечената маха, считат че картината е анонимно копие на „Голата маха“ на Гоя. Всъщност, няма потвърждение и до днес, че „облечената“ е негова творба.
Според най-популярната версия в отговор на този въпрос, Гоя бил „облякъл“ махата заради Инквизицията в Испания, играеща голяма роля в живота на страната почти до средата на 19-и век.
Именно Светата Инквизиция налагала строга цензура на изкуството.
Облечената маха,ок. 1800—1805
„Голата маха“ била нарисувана по поръчка на един испански министър, на име Мануел Годой. Но да държиш в дома си такава картина в онези времена било доста опасно, и според достигналото до наши дни, пак той поръчал на Гоя да нарисува „облечена двойничка“ на махата. Двете махи били поставени една върху друга, като облечената покривала голата, и с помощта на механизъм, министърът можел да се любува на голата, в отсъствието на чужди очи в дома му.
Въпреки тези мерки, през 1808 г. Инквизицията открива картината. Платното било конфискувано, а министърът – изправен пред съд. Годой не постъпил честно и решил да подели вината, като посочи за свой съучастник художника на картината. Франсиско Гоя бил обвинен в безнравственост, а картината му „Голата маха“ – обявена за „крайно неприлична творба, застрашаваща обществения интерес“, Буквално на ръба, Гоя успял да се измъкне от критичната ситуация само с порицание.
През 1930 година, за 100-годишнината от смъртта на Франсиско Гоя, избухва нов скандал: Пусната е серия от пощенски марки с „неприличната творба“ на художника. При това, не само в Испания, но и в други страни по света.
Тутакси пуритани обявяват това възпоменание за неприличен опит да се разврати младежта. доводите били такива, че ако марката попаднела в ръцете на дете, то трябвало да „оближе“ голата маха, за да залепи марката на плика.
Пощенска марка Голата маха“, 1930 г.
След Втората световна война изведнъж обществото силно започнало да се интересува от един друг въпрос: Коя е жената-прототип на голата маха? Дълги години се считало, че Гоя е нарисувал известната испанска аристократка Мария Кантана де Силва – 13-ата херцогиня Алба, която според слуховете му била любовница и покровител. Дали, обаче, именно тя му е позирала за картината „Голата маха“ – сигурни сведения няма.
Горните слухове страшно много ядосвали потомците на херцогинята и аристократичната фамилия стигнала дотам, че през 1945 г. поръчват ексхумация на трупа на Мария Кантана де Силва, за да докажат, че не тя е изобразената на картината маха. Замисълът бил анализът да се направи чрез измерване на костите и сравнение между пропорциите на покойната и тези на жената от картината. След отварянето на гроба, обаче, се оказало, че подобно изследване е невъзможно, защото отдавна вътре в него вече нямало нищо. Наполеоновите войници били ограбили не само накитите, но и тленните останки на херцогинята.
Портрет на херцогиня Алба, худ. Франсиско Гоя, 1797 г.
И още една версия за самоличността на голата маха витае в света на художниците – че тя е не любовницата на Гоя, а любовницата на поръчителя министър Годой – Пепита Тудо.
Днес и двете „махи“ – голата и облечената, вече са не една върху друга, а една до друга в музея „Прадо“.
Източник: impressio.bg
ARTday.bg
