Любомир Левчев, „Недопустимост“
Днес изпратихме Любомир Левчев в последния му път. Писателят почина на 84-годишна възраст на 25 септември. Близки, приятели, интелектуалци и политици се простиха с поета в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Отдаваме почит към паметта му с едно от най-емблематичните му стихотворения. Поклон!
НЕДОПУСТИМОСТ
Да те жадувам аз,
да те жадувам!
А ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен…
Това е толкова недопустимо!
Защото все пак ти ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти –
отсечена от меча на въздишките.
Ще се стопят китарите,
додето остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло…
Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви…
Минавам аз.
Минавам сам.
Недопустим като тъга.
Любомир Левчев
Снимки: БГНЕС
ARTday.bg
